Диалектически сладкодумства – част XIX
Защо християнките са повече от християните ли? Как защо?! Опитайте да си представите християнския бог в образ на жена!...
Тъпанар Дрънкар
- Чесането със самобръсначка не е препоръчително! Мъжете знаят защо.
- Няма двупосочна любов. – Двупосочни са само насрещно движещите се влакове!
- Наличното в живота страдание няма нищо общо с християнството. – Последното е подигравка с идеята за страданието!
- Разглобете човешката душа и ще намерите... животно от най-първичен тип!
- Оцеляването винаги е лесно. – Въпросът е дали има за какво.
- Странна работа: за едното ядене живеем, то пък мре за нас!
- За какво да водиш битка, ако и без това вярваш, че ще я спечелиш? За какво да водиш битка, ако при това не вярваш, че ще я спечелиш? За какво да водиш битка, ако не знаеш дали вярваш, че ще я спечелиш?
- Жизнено важно е кой кого: професионалистът – човека или човекът – професионалиста!
- Митът за пещерата на Платон е мащабна мистификация. – Алтернативата е ясна: или пещера, или... нищо!
- Кошчетата за смет са еманация на културата, а навикът ни да ги пълним – олицетворение на нейния упадък.
- Винаги се рискува това и само това, което не е достатъчно важно за рискуващия го – напр. животът.
- Моралистът лъже за фасадата, юристът – за дълбинните неща. – Моралът е лишен от право, правото – от морал!
- Защо християнките са повече от християните ли? Как защо?! Опитайте да си представите християнския бог в образ на жена!
- Ако си наясно, че истината може да те убие, и въпреки това искаш да я узнаеш, значи си потенциален самоубиец, а не актуален истинотърсач! – Амин!
- Животът е – и не може да не бъде – агония. Останалото е несъществено – просто медитация и... космогония!
- Разликата между САЩ и България е пренебрежимо малка: първите са страната на неограничените възможности, последната – тази на ограничените невъзможности.
- Къртовско усилие е да се живее! – тежко тежко въздъхнал мързеливецът. – Налага се да се диша!
- Преобърната парафраза на известна фраза от Фридрих Ницше:
Този, който няма за какво да живее, не е в състояние да понесе нито едно „как”.
- Човешките общества винаги са допускали, допускат и ще допускат една и съща банална – и неминуемо фатална за оцеляването им – грешка: произвеждат индивиди в състояние на крайна неудовлетвореност!
- Най-опасни са онези, които настояват, че могат да минат без всичко. – Обикновено липсата на онова, без което не могат да минат, ги прави напълно непредвидими!
- Няма лоши хора, има лоши принципи. Проблемът е, че не ми е известен нито един добър принцип!
- Ако някой ви изглежда прекалено щастлив, опитайте да установите дали не е под влияние на определени субстанции.
- Странно същество е човекът: случайно си измисля свят, след което твърди, че последният по необходимост трябвало да има някаква първооснова!
- Защо мнозина си представят бъдещето под формата на мирен свят, претъпкан с интелигентни, грамотни и отзивчиви човешки същества ли? – Много просто: човекът винаги е страдал от недостиг на въображение!
- Трагедията е комедията на човека без чувство за хумор.
- Всеки човек винаги е едното от само две неща: стерилен мечтател или целеустремен неудачник!
- Ако постигнем рая на земята, какво ще ни остане, освен... да се преселим в пъклото на небесата!
- Едва ли има нещо по-неустойчиво, крехко и чупливо от нечия непоклатима жизнена ориентация! – Да живеят догматиците и – най-вече – безпочвената им порядъчност!
- Кажете на една жена, че е интелигентна, за да се почувства красива; кажете й, че е красива, за да се помисли за глупачка! – Ееех, кой може да разбере жените и неизбродните лабиринти на непонятната им логика!
- Никога не се питайте какво може да постигнете, без преди това да сте си отговорили на въпроса какво би ви било достатъчно!
- Амбицията убива интуицията, а интелигентността – спонтанността. – Това е толкоз... просто и логично!
- Тръпката на случването е в очакването. Настъпилото... вече е отминало. – А какво след това?!
- Не е важно какво се случва, а как тълкуваме случващото се. – Истината е проклятието, което само би фалшифицирало тази истина.
- Бурята е епицентърът на духовността. Покоят е само опустошението, което първата неминуемо оставя след отминаването си.
- Животът е абсурдно начинание. Всички се занимаваме с построяването на бъдещето, знаейки, че в най-добрия случай пребиваването ни в него ще е краткотрайно!
- Банално лесно е да бленуваш за идеали, ако нямаш температура, не те болят сливиците и/или носът ти не шурти!
- Компенсирайте несправедливостта: пазете природата, защото, ако й падне, тя не ще ви отвърне със същото!
- Някои вярват в богове, други – в науката, трети – в любовта, четвърти – в справедливостта, пети... – във философията... – А къде са мъдреците?!
- Има нещо гнило в реалността – дълбокомислено заключил реалистът. – Ееех, да не бяха оптимистите и песимистите!
- Искате да убиете интереса на учениците към нещо? – Елементарно: включете го в някой учебник!
- Колко съм красива! – възкликнала суетната жена. – Сега остава само... да ме харесат.
- Обвините ли някого в лъжа, рядко ще ви се обиди. В повечето случаи обаче ще се почувства длъжен да се престори, че го прави! – Куртоазия, какво да се прави.
- Животът няма смисъл – казал господ на човека.
Тогава за какво да живея?! – не проумял последният.
Как за какво?! – учудил се на свой ред господ. – Защото животът няма смисъл, разбира се!
- Всеки, който очаква срещу обичта си да получи обич, превръща обичането в търговски акт: дай ми, за да ти дам – или обратното (все едно). Също като молитвата в църквата: прекланяте се, за да получите и никога – и по никакъв начин – просто заради самото преклонение...
Спущено на 19 април 2014.
Назад към предидующата част
Напред към следующата част
Назад към всичките шарки, бримки и заврънкулки на целокупната черга
Към началната страница на сайта