Диалектически сладкодумства – част XXI

Красотата похлопала на вратата на мъжа. Не й отворил, защото спял. Затова се заселила навеки у жената. Оттогава до края на времената жената ще я проспива, а мъжът ще будува липсата й. – Амин!...

Тъпанар Дрънкар

1. За разлика от много други неща, дължината на късмета (къс-мет) е противопоказна на големината му!
2. Вредно е да се диша... в гроба! – Причинява бавна и мъчителна смърт!
3. Черният хумор е единствената сянка, на чийто фон светлината може да бъде видяна... – при желание от страна на виждащия, естествено.
4. Любовта убива понякога: В знак на обич влюбеният изял любимата си. Ала – О, ужас! – пукнал от прекомерно преяждане!
5. Нямам кости, защото без такива ми е по-леко – похвалил се червеят.

   Точно затова си толкова подходяща стръв – съгласил се с него риболовецът.

6. Да спасим християните! Да накараме бога им да се заинтересува от тях! Ако трябва ще го подкупим, да му се не види!
7. Не искаш да страдаш от главоболия? – Стани малоумен! Тогава няма да има какво да ти тежи.
8. Не се ядосвайте, когато влакът ви се влачи. – Все пак е влак, нали?!
9. Какво друго може да означава изявлението, че някой си бил опропастен, освен че е паднал в някоя пропаст?!
10. Не е вярно, че политиците не се грижат за нас. – Вместо материални блага ни даряват с... щастие!
11. Красотата похлопала на вратата на мъжа. Не й отворил, защото спял. Затова се заселила навеки у жената. Оттогава до края на времената жената ще я проспива, а мъжът ще будува липсата й. – Амин!
12. Нещастието на жената се изразява в недостига й на тестостерон, а това на мъжа – в необходимостта да понася този факт!
13. Ако чукате и не ви отварят, използвайте шперц! – Така е не само с вратите, но и... със сърцата.
14. Прекрасно е да си дребнав! – това е единственият начин да погледнеш към подробностите.
15. Морален убиец се става много лесно. – Достатъчно е поне веднъж да дръзнеш да заявиш, че някой – който и да е – те бил натоварвал психически!
16. Воювай със себе си и... ще удържиш победа над всичките си победи! – Тогава вече ще си загубил всичко, дори... вкуса на загубата!
17. Безизходицата е сблъсък между непреодолимостта на желанието и неотменността на непостижимостта му.
18. Не чакай мрачните мисли да те обземат. Повикай ги! – това е единственият начин да се спасиш от тях.
19. Цвъртенето на щурците е песен за чакащия и плач – за лишения от очакване.
20. Разбираш, че другият всъщност си самият ти, едва когато проумееш колко е... празен!
21. Лесно е да вярваш в чудеса. Трудно е да потвърдиш тази си вяра, признавайки, че за някого чудото си всъщност ти!
22. Понякога едва на залез разбираш, че утрото ти е могло да се осъществи!
23. Не разполагаш ли с любов, дари благост! – За разлика от първата последната поне може да се имитира.
24. Никога не поставяй точка на нищо! – Животът не ще пропусне да го стори с всичко... – в края си.
25. Каквото и да представлява, Аз-ът винаги е уникална безсъдържателност, оформена само и единствено от баналността на нечии другости.
26. Философите винаги са дървени или поне растителни. – Каквито и да са теориите им, неизменно или представляват сами по себе си, или гравитират около някакъв вид коренопоклонничество.
27. Какво друго е прошката, ако не изразяване на благодарност към другия, че:
    1. или е признал правотата ти,
    2. или не е в състояние да я накърни. –

    Едва ли е възможен по-свиреп нарцисизъм от този!

28. Не разбирам защо верующите в отвъдния живот се притесняват за нещата в тоя. Последният не им харесва? – Какво толкова: ще опитат в следващия, ако не – в този след него и т. н. – и... готово!
29. Хей, спрете брега! – извикал капитанът на потъващия кораб към хората на отдалечаващата се суша.

    Спрете морето, та да можем да го сторим! – отговорили му те.

30. Ако очаквате нещо с експлозивна радост, прибавете към нея поне щипка превантивна мъка. – Няма нищо по-несигурно от (евентуалното) случване на очакваното.
31. Светът е динамичен, ала състоянието му – константна величина. – Сменят се само повтарящите себе си времена.
32. Искаш да излезеш от лабиринта? Нищо по-просто от това. – Върви по права линия!
33. Достоевски навярно се е пошегувал, твърдейки, че съзнаващият глупостта си глупак вече не е такъв. – Просто името на съзнаващата себе си, ала упорстваща в самовъзпроизвеждането си глупост, е... тъпота.
34. Универсалната форма на общуването е доверието. – Самозатвориш ли се пред някого, неизбежно заставаш лице в лице с изначално безличната (и – затова – неизменно безразлична) екзистенциална самота на тоталното си себеотричане.
35. Решителните люде често не знаят на какво се решават и... от какво се лишават, правейки го!
36. Искреността не е нищо друго, освен името на тоталния провал. – Универсалната форма на съприкосновение между две искрености е... късото съединение!
37. Как другояче да се отнася животът към целомъдрието, освен... с насмешка? – Та нали то е точно това, чиято противоположност практикуваме, докато ни учат на противното!
38. Попитали истината защо често се крие.

    Срамувам се от себе си! – отвърнала им.

39. Не ми е известен друг начин на сериозно отношение към себе си, освен... самоиронията!
40. Ако не знаеш какво искаш, единственото, което ти остава, е да се объркаш допълнително в търсенето на алтернативи! – Що за алтернатива би била тази, която не би имало на какво да противостои?!
41. Единствените моменти, когато сме в състояние да се почувстваме безсмъртни, са тези, в които изпитваме облекчение от обстоятелството, че ни е отминала нечия чужда смърт! – Такава е човешката доброта: не разполага с друга опорна точка, освен с тази на чуждото нещастие!
42. Солидарността винаги изкристализира в лично отношение към този, към когото се изпитва. Пропагандирането й под формата на анонимна подкрепа за също толкова анонимна социална група или прослойка е предпоставено куртоазна (и затова неизбежно перверзна) проява на интелектуално безумие и/или емоционална наивност!
43. Ако почувстваш, че прекалено много избързваш в нещо, спри и се изчакай! – В противен случай рискуваш да се гътнеш с изплезен език, опитвайки да се самодогониш!
44. Красотата често поразява не толкова със самото си наличие, колкото с предпоставянето, че не би трябвало да е възможна!

Спущено на 7 септември 2014.

Назад към предидующата част

Напред към следующата част

Назад към всичките шарки, бримки и заврънкулки на целокупната черга

Към началната страница на сайта