Кратък пътеводител в женската природа
(Наръчник на добре информирания мъж)

Имайте предвид, че в хетеросексуалния си вариант жените са жестоко ощетени от природата – налага им се да се влюбват в мъже! Ето защо няма нито женска, нито която (или каквато) и да било друга логика, по силата на която да гледат на мъжете като на човешки същества. При това единственият начин, по който хетеросексуалната жена би могла да се спогоди с хетеросексуалния мъж, е като си го представя като домашен любимец. Така би могъл да почне да й изглежда не само поносим, но и, колкото и странно да е това (а то наистина е изключително странно и дори невероятно) поне малко симпатичен!...

Тъпанар Дрънкар – доказан (па макар, за щастие, все още „недипломиран”) идиот по отношение на жените


Жената или обича, или мрази; няма трета степен.
Луций Аней Сенека – в Милен Русков, Джобна енциклопедия на мистериите

Когато мразят, жените са по-опасни от мъжете; преди всичко защото поради възбуденото им веднъж неприязнено чувство те не се спират пред каквито и да било съображения за справедливост, а, напротив, оставят омразата им да нарасне безпрепятствено до крайните последици; и после, защото владеят изкуството да откриват уязвимите места (каквито има всеки човек, всяка група от хора) и да забият жилото си право в тях, за което острият им като кинжал разум върши превъзходни услуги...
Фридрих Ницше, Човешко, твърде човешко

Доколкото разбирам от жени, има само едно нещо, което жената мрази повече от това някой, когото тя не харесва, да й обръща прекалено внимание. И то е този, който й харесва, да не й обръща внимание.
Реймънд Фийст, Магьосник

Жените са най-фундаменталното откритие в историята на човечеството. Те са най-прекрасното нещо, което се случва на мъжа, при това – за щастие – непрекъснато!
Авторът


I. Прелиминарни препоръки къмту евентуалния читател

Първо (и най-важно):

Ако сте жена, тутакси заклеймете настоящия наръчник и в никакъв, ама в абсолютно никакъв случай, дори не дръзвайте да пробвате да правите плахи опити да го четете! Сторите ли го, рискувате да изпаднете в тежко нервно разстройство, а пишещият тези редове на всяка цена се стреми да избегне това.

Второ (и не по-малко важно):

Ако сте жена, направете всичко възможно нито един от мъжете, които познавате, в никакъв, ама в абсолютно никакъв случай, да не дръзва да пробва да прави плахи опити да чете настоящия наръчник! Стори ли го – както вече биде посочено (и за още по-сигурно) удебелено, – рискува да ви причини тежко нервно разстройство, а покрай вас – и на мъжете, които познавате, а пишещият тези редове на всяка цена се стреми да избегне първото.

Трето (и също толкова важно):

Ако сте жена, знайте, че евентуалното прочитане от вас на този наръчник не ще добави нищо, ама съвсем нищичко, към неспособността ви да се себепроумеете, тъй като (ако сте жена) няма как да не знаете, че да не разбира себе си е първото (и най-необходимо) условие на обстоятелството да си жена и че (то се знае) на този недостатък – не да си жена, а да не разбираш себе си, ако си такава – никак не може да се помогне. Ако по силата на някаква природна (в случая феминистическа) аномалия някоя жена дръзне да пробва да стори поне един-едничък плах опит да разбере себе си, тутакси би изпаднала в тежко нервно разстройство, а пишещият тези редове – както вече биде отбелязано и удебелено на цели три пъти, с нужната сериозност на всичкото отгоре – на всяка цена се стреми да го избегне.

Това беше предназначеното за четене от вас, многоуважаеми дами. Считайте се за предупредени.

А сега ето няколко прелиминарни препоръки досежно Наръчника и към мъжете, за чиято (имам предвид Наръчника, а не мъжете, естествено) непременно старателно скривана от жените употреба е предназначен той:

  1. Тук не се имат предвид жените, у които понякога – било по-рядко или (което се случва особено рядко) малко по-често – надделява човешкостта. Последните са направо хора (а в някои случаи дори такива с човешко лице) и – поне доколкото ми е известно – не са били изследвани до момента в качеството им на жени по простата причина, че никой никога не е искал (пък и защо ли би поискал) да го стори.
  2. Досежно фундаментално важната проблема за жените никога и по никакъв повод не се доверявайте на психотерапевтите, тъй като последните:

  3. Не се вслушвайте, в никакъв случай и за нищо нито в света, нито извън него, не се вслушвайте в това, което жените говорят пред мъжете една за друга. Знайте, че го правят или от обич, и/или (далеч по-често) от омраза, и/или (почти винаги – казвам почти от учтивост – от презрение, но не и – В никакъв случай! – защото предполагат, че действително е така. (Впрочем жените – ако и доколкото са такива – никога нищо не предполагат, тъй като по банална феминистическа необходимост са изначално и неизменно проектирани само и единствено да разполагат.)
  4. Настоящият наръчник е сложен по банална феминистическа необходимост и – по съвсем същата причина – във висша степен – диалектически. Въпреки това сторихме всичко възможно да го опростим максимално, така щото да стане понятен дори за някои съвсем безразсъдни жени, проявили вопиющото неблагоразумие да дръзнат да пробват да правят плахи опити да го четат. Силно се надяваме – държим да подчертаем – такива да няма или, ако все пак се окаже, че има и мъжът със сглупилата жена се информира досежно сторената от нея недопустима (Ала, уви, въпреки всичко някак допусната!) беля, в никакъв случай и за нищо в света и извън него да не обажда на последната – на жената, не на белята - досежно знаението на тоя потресающ факт, та да не добавя към първата и втора, още по-фатална беля.
  5. Защо – вероятно ще запитате – съветите към мъжете досежно жените в Наръчника са точно 111, а не, напр., 444, 567, 951, 648, 369 или изобщо някоя друга ако не благообразна, то поне поносима цифра?

    Резонен въпрос, рекъл бих. Отговорът обаче едва ли ще е такъв, но все пак:

  6. Ако от написаното по-долу не успеете да проумеете ни най-малка частица от логиката на женскостта, знайте, че повредата не е във вашия – сиреч в мъжкия – телевизор. Така е, тъй като, както вероятно би рекъл поетът:


    Не се поврежда туй,

    що повредено е сътворено

    повредено да бъде

    и нивга никак да се не оправи.


    Нещо повече: мъжът обикновено е толкова безразсъдно логичен, че дори дръзва да пробва да прави плахи опити да проумее женската логика – впрочем, да припомним, една непостигаема от перспективата на която и да било логика или антилогика (вкл. и от тази на т. нар. женска такава, разбира се) в света и извън него и – на всичкото отгоре – тотално непосилна задача.

  7. И на последно място, ала далеч не и по значение, имайте предвид, че съветите в настоящия наръчник биха могли (но само биха могли, разбира се) да ви бъдат от полза само и единствено ако ги следвате така, щото никоя жена никога да не разбере, че изобщо някога – пък било и само един-едничък път – ви е хрумнала нелепата приумица да дръзнете да пробвате да правите плахи опити да го сторите.

И така: след като изяснихме това, което – по куртоазна псевдоакадемическа причина – трябваше да бъде изяснено, да пристъпим към онова, което – по банална феминистическа необходимост – завинаги ще си остане абсолютно неясно за всички (били те мъже, жени или хермафродити – пардон, интерсексуални), а именно – към стриктно съобразените с тотално непонятната (и затова винаги неминуемо фатална) т. нар. женска логика съвети за жените, предназначени – имам предвид съветите, а не само жените – за ползване от мъжете.


II. Сто и единадесет съвета към мъжете досежно жените

Съвет № 1 в две части:

Знайте, че:

  1. жената перманентно пребивава в ситуация на емоционално безразсъдство,
  2. което винаги приема някоя от следните три форми:

Съвет № 2:

Знайте, че жената винаги прекалява във всичко – най-често в умереността. Ако й го намекнете обаче, ще почне да прекалява в съответното нещо в най-голямата степен, която изобщо е възможна. Пример:

Той:

- Прекалено често си облечена в тъмни дрехи.

Тя:

Вече ще почне да ходи облечена в тъмни дрехи не само прекалено често, но и постоянно.

(Женски – „Магарешки?” – инат, както често се казва, но ние, мъжете, да не говорим много-много, защото, естествено, нищо не разбираме от тия работи.)

Съвет № 3:

Знайте, че жената винаги е тотално подчинена на настроенията си. Ако й е весело, ще ви «погали», ако й е тъжно, ще ви разплаче, ако е изнервена, ще ви наругае.

Съвет № 4:

Знайте, че жената никога не мисли сериозно за възможните последствия от думите и действията си. Според случая за нея е важно да отмъсти, да се усамоти и/или да се поглези, при това незабавно, а какво ще става след това, никак не се интересува на момента.

Съвет № 5 в четири части:

Знайте, че жените:

  1. мразят до степен на непоносимост да бъдат лъгани;
  2. мразят поне дваж по-силно да бъдат обвинявани в лъжа.

Ето защо:

Съвет № 6:

Ако не опитвате да ухажвате някоя жена, никога не давайте воля на учтивостта си по отношение на нея, тъй като в противен случай по банална феминистическа необходимост ще реши, че я ухажвате.

Съвет № 7:

Ако искате нещо от някоя жена, непременно се престорете, че в никакъв случай и за нищо в света и извън него не бихте го поискали. Това е единственият възможен начин да имате шанс да се надявате, че може да поиска да го поискате.

(Тази политика в никаква степен и по никакъв начин не гарантира успех, но поне е възможност за евентуален такъв.)

Съвет № 8 (съобразен по актуална феминистическа необходимост с еманципаторския дух на нашето време):

Когато правите комплименти на жена, в никакъв случай и под никаква форма не й намеквайте, че е красива. Кажете й, че е умна и – ако е нужно – й го докажете, представяйки възможната й тъпота като самата еманация на интелигентността.

Съвет № 9:

Никога не агитирайте жените позитивно. Отговорете им кому ще отмъстят, ако сторят исканото от вас. В противен случай ще решат, че сте:

Съвет № 10:

Никога (и за нищо в света и извън него) не опитвайте да се правите пред жените на мъже. Ще помислят, че искате да ги впечатлите и ще почнат да гледат на вас като на онова, което всъщност сте – а именно преливащо от грубост космато същество с трудно поносимо за тях високо ниво на тестостерон.

Съвет № 11:

Патриархалното общество е наслоило в съзнанието на жената твърде много зидария с милитаристичен привкус. Ето защо тя обича да си представя себе си като крепост, подлежаща на превземане от мъжа, а мъжа – като воин, устремен към превземане на крепостта й.

(Много внимавайте с прилагането на този съвет! Проблемът е, че от гледна точка на конкретната жена далеч не всеки конкретен мъж може да приеме формата на споменатия воин. Ако установите – или направо ви го намекне/каже, - че не си ви представя като устремения към превземане на крепостта й воин, но искате да останете с нея под някаква форма, оставете я да ви излъже, че ви чувства като приятел.)

Съвет № 12:

Никога не вземайте за чиста монета онова, което жените ви говорят. Обещанията и заклинанията им са като ланския сняг. При това колкото по-пламенни са обещанията им и – съответно – колкото по-люти са клетвите им, толкова повече основания имате да се съмнявате в думите им.

(Не търсете смисъл в думите и/или действията на жената. Самата тя е смисълът в/на всичко, което мъжът може да изпита и/или да си въобрази.)

Съвет № 13 (особено важен):

Имайте предвид, че в хетеросексуалния си вариант жените са жестоко ощетени от природата – налага им се да се влюбват в мъже! Ето защо няма нито женска, нито която (или каквато) и да било друга логика, по силата на която да гледат на мъжете като на човешки същества. При това единственият начин, по който хетеросексуалната жена би могла да се спогоди с хетеросексуалния мъж, е като си го представя като домашен любимец. Така би могъл да почне да й изглежда не само поносим, но и, колкото и странно да е това (а то наистина е изключително странно и дори невероятно) поне малко симпатичен!

(За да се застъпя за хетеросексуалните жени пред хетеросексуалните мъже, бих апелирал към последните да си представят, че им се налага да се влюбват в мъже. Любопитно дали, ако го сторят – имам предвид ако си представят, че се влюбват в мъже, а не ако опитат действително да го направят, разбира се, - биха почнали поне мъничко да уважават недостига на уважение, проявяван към самите тях от страна на хетеросексуалните жени...)

Съвет № 14 (своеобразно продължение от предходния):

Едва ли би могло да има друга смислена причина хетеросексуалната жена да се влюбва в някой мъж, освен надеждата да има дете/деца от него. При това положение е напълно естествено, струва ни се, да почне да флиртува с него (респективно да отвърне на ухажванията му) заради незаченатата им рожба, но не и – В никакъв случай! – заради самия него.

(Ето как понякога се случва наличният дърт – е, понякога не чак толкова дърт – пергишин да бъде прелъстяван, само за да бъде евентуално пренебрегнат заради все още никак неналичния нероден Петко. Както се казва, визш пилотаж, възможен само за жени!)

Съвет № 15 (особено важен):

Жените текат – една колкото банална, толкова и вопиющо потресающа природна необходимост. При това го правят не само:

Представете си, че почнете да правите опити за водене на смислен разговор с жена, течаща по последния от изброените начини. Как да ви отговори, горката, щом – както твърдят жените – се чувства дискомфортно по време на това ежемесечно бедствие! Как иначе, ако не
вяло,
жалостиво
или с порядъчна доза раздразнителност?!

Съвет № 16:

Жените били слабият пол ли?! Как изобщо е възможно да си въобразите такава чудовищна нелепост?!!! Напротив: ако и доколкото са жени, те благоговеят пред мъжествените изблици в думите и действията на мъжа, изразяващи се, напр., в ругатните му по отношение на самите тях, в енергическите му хлопания по масата и/или в евентуалната му склонност да им налита на бой. Тези жестове на мъжа им дават увереността, че последният им принадлежи. Нещо повече: жените до такава степен уважават мъжкостта, че самите те биха искали – и ако са по-силни физически дори го практикуват – да ругаят и побийват мъжа. Така култивират у себе си увереността, че му принадлежат.

Съвет № 17:

Трудно може да се намери нещо, което жената да иска повече от това да бъде ревнувана от мъжа, в когото си въобразява, че е влюбена. При това уверенията на последния, че не бил ревнив по природа, че му бил такъв характерът, че да проявява ревност му изглеждало прекалено уморително, не върши пред жените никаква, ама абсолютно никаква работа. Ето защо горещо препоръчвам на всички мъже поне от време на време, а за предпочитане и по-честичко, да разиграват сценки на ревност пред жената, с която са – при това (по възможност) бурни. Ако не друго, постъпвайки по този безспорно премъдър и – със сигурност – далновиден начин поне ще й дадат възможност с неистова радост да се оплаква пред приятелките си от непоносимия ревнивец, с когото има нещастието да дели една жилищна площ.

Съвет № 18 (в две кратки взаимосвързани части):

Жените:

  1. често казват никога
  2. и винаги съветват:

    Никога не казвай никога.

Съвет № 19:

Жената никога не знае какво иска. Дръзнели обаче да й го каже – или дори само да й го намекне – някой мъж, последният тутакси ще узнае – при това по най-бруталния възможен начин – какво значи да ти се случи това, което за нищо в света и извън него не би искал да ти се случва когато и където и да било.

Съвет № 20:

Жената не само че не знае какво иска, но – което е далеч по-страшното – не знае и какво не иска. Така често – да не кажем почти винаги – постига това, което не иска, след което се зарича, че именно последното било това, което била искала и че всъщност никога не била искала това, което била искала!

(Женска логика! Хегел ряпа да яде!)

Съвет № 21:

Жената не умее да бъде безразлична към мъж, към когото не изпитва чувства. Затова предпочита да презира последния, наричайки това си презрение приятелство.

Съвет № 22 (в две кратки части):

Жената

(Поредни висини в женската диалектика! Този път май и Хегел и Маркс – едновременно и по отделно при това – биха капитулирали пред тоя небивал триумф на диалектическата философщина!)

Съвет № 23 (съобразен по актуална феминистическа необходимост с еманципаторския дух на нашето време):

Днес жената е изтъкана от амбиция. Не просто иска да бъде, но и – което е далеч по-страшното – настоява, че едновременно е и отговорна, и перфектна и – разбира се – във висша степен отрудена. При това държи мъжете да забелязват и женскостта й, но не и – В никакъв случай! – да го показват явно.

Съвет № 24 (отново съобразен по актуална феминистическа необходимост с еманципаторския дух на нашето време):

Днес жените особено много държат да бъдат обозначавани с мъжки наименования, погрешно наричайки това липса на сексизъм. Така напр. казваме не г-це (г-жо) професорке, а г-це (г-жо) професор; не г-це (г-жо) секретарке, а г-це (г-жо) секретар; не г-це (г-жо) председателке, а г-це (г-жо) председател. В случая жените, които държат на тези названия, интерпретират последните като безлични, докато те са си просто мъжки и в резултат от това се получава нещо като особено уродлив вариант на жена с брада!

(Представете си напр. следното обръщение към колежката си Ваня:

Как си колега Ваня?.)

Съвет № 25:

Жените често изпитват вопиюща нужда да бъдат ядосвани от мъжа, с когото са. Ако той дълго време не удовлетворява тази им насъщна потребност, ще започне да им изглежда прекалено скучен и у тях ще нарасне желанието да го заменят с по-благонадежден – разбирайте по-конфликтен – партньор.

(Старайте се да не ядосвате жената, с която сте, ако и само ако особено много държите тя да си хване любовник, прехвърляйки отговорността за капризите си от вас на него.)

Съвет № 26:

Ако жената, с която сте, прекалено често започне да употребява думичката щастие, знайте, че връзката ви с нея е в опасност. Това значи, че все повече нараства рискът да ви пожелае щастие с друга!

Съвет № 27:

Жената не е в състояние да допусне, че някой мъж може да бъде привлечен и (още по-малко пък предимно) от интелекта й. Това с особена сила важи в случаите, когато е грозна. Следователно, ако сте влюбени в интелигентна грозница, опитайте да я убедите (не зная как, нямам опит в това отношение), че съзирате красота тъкмо в грозотата й, а не в ума й.

Съвет № 28 (в две кратки части):

Жената:

Съвет № 29:

Хетеросексуалните жени се влюбват не в конкретни мъже, а в абстрактни идеи за мъже. За разлика от тях хетеросексуалните мъже се влюбват не в абстрактни идеи за жени, а в конкретни жени. Ето защо мъжът във фантазията на хетеросексуалната жена е много по-лесно заменим в сравнение с жената във фантазията на хетеросексуалния мъж.

Съвет № 30:

В любовта на практика жената е точно толкова активна, колкото и мъжът. За разлика от него обаче по силата на патриархалната традиция, в която е положена, тя е социално култивирана да играе ролята на пасивна. Ето защо ако очаквате жената да ви се обясни в любов първа, поне в 99 от 100 случая ще сбъркате – при това (най-вероятно) фатално.

Съвет № 31:

Жената не знае, че първото впечатление, което оставя у впечатлилия се от нея мъж, е изключително трайно и дълбоко. А не го знае по следните две банални причини:

Съвет № 32:

Жената рядко обича екстазно. За разлика от тази на мъжа, любовта й често е прагматична и – затова – дефицитна на емоции. Когато обаче се случи една жена да обича екстазно, любовта й почти неминуемо приема формата на истерия.

Съвет № 33 (в две кратки части):

Жените:

(Пак женска диалектика, ала – струва ни се – този път само от сравнително безобидния Сократически вид:

Знам, че нищо не знам.)

Съвет № 34:

Жената трудно култивира у себе си чувство за история. Затова предпочита да сложи край на връзката по патетичен – и затова невъзвратим начин. Така не би й се налагало да си припомня, че такава изобщо някога е съществувала.

Съвет № 35:

По силата на пребиваването си в патриархална традиция, жената особено много мрази да си въобразява, че я смятат за лека такава. Ето защо често предпочита да флиртува по начини, които биха й позволили с бурно възмущение да отрече, че изобщо някога й е хрумвало да го прави. В такива случаи често я чуваме да казва:

Абе ти за каква ме мислиш! Да не съм ти някоя лека жена, та да си въобразяваш, че изобщо някога съм си помислила да се задявам с нещастник като теб!!!

Съвет № 36:

Жената обича да си въобразява, че е загадъчна. Мъжете, разбира се, често твърде лесно развенчават заблудата си да допускат, че действително е такава. Дори след това обаче е извънредно полезно за последните да поддържат у жената илюзията, че се хващат на номера й със загадъчността. Това прави връзката по-устойчива, защото позволява на жената да се чувства важна по важен начин – нещо, на което тя държи особено много.

Съвет № 37:

Жената си въобразява, че ако един мъж изпитва несподелена любов към нея и си дава сметка за състоянието на нещата, въпреки това непременно ще ескалира, стремейки се да постигне онова, което тя предпоставя като невъзможно. Има случаи – при това не съвсем редки, - когато това нейно убеждение се оказва напълно погрешно. Жената обаче само твърде рядко проумява този факт. По-точно казано, последният не я интересува. Ето защо е извънредно полезно изпитващият несподелена любов към някоя жена мъж да опита да я убеди, че чувствата му към нея не надхвърлят обсега на приятелството във вида, в който тя го интерпретира в този специфичен случай – а именно като минималистичен вариант на бегло познанство без ни най-малък намек за споделяне на дълбоко ниво. Така и двамата биха били удовлетворени в някаква – поне относително задоволителна – степен.

Съвет № 38:

Жената често си представя споделената любов като ситуация не само на физическо (поредица от полови актове), но и на духовно сливане с любовния обект. Тя рядко отчита практическата невъзможност за наличието на подобна идилия. В такъв случай, ако е влюбена във вас и ако това ви удовлетворява, извънредно полезно би било да направите всичко възможно да не сривате фалшивата й вяра в тази илюзия. Не казвам – О, съвсем не! – че не трябва напр. да си имате любовница. В този случай обаче не бива по никакъв начин да позволявате тя – не любовницата ви, а другата жена – да заподозре за това.

Съвет № 39 (съобразен по актуална феминистическа необходимост с еманципаторския дух на нашето време):

Ако се случи жената, с която сте, да е кариеристка (нещо, твърде често срещано днес), по никакъв начин и под никаква форма не опитвайте да я отклонявате от този й безобиден каприз. Нещо повече: изслушвайте словоизлиянията й досежно професионалните й тегоби и постижения и – по възможност – й оказвайте морална подкрепа. Та нали сте влюбени точно в нея и в никоя друга?! Нима не ви е достатъчно, че сте заедно, та – на всичкото отгоре – искате и да й наложите собствения си модел за заедност!

Съвет № 40:

Тъй като, както вече биде споменато, хетеросексуалните жени се влюбват в абстрактни идеи за мъже, а не в конкретни мъже, докато при хетеросексуалните мъже е обратното, не разчитайте, че ще сте в състояние да задържите при себе си някоя жена, ако дълго време сте й безинтересен. И ако все пак опитате да го сторите, тя най-вероятно ще реши, че идеята й за мъж прекалено много е започнала да се разминава с конкретния мъж, който сте, и – в резултат – с висока степен на сигурност ще реши да ви напусне.

Съвет № 41 (банално тривиален):

Говорете с жените тогава и само тогава, когато сте във фактическа невъзможност да правите с тях каквото и да било друго! Във всички останали случаи действането е за предпочитане.

Съвет № 42 (кратък по необходимост и почти толкова ясен):

Ако жената демонстрира натрапчиво целомъдрие, почти сигурно е, че изпитва остър сексуален глад.

Съвет № 43:

Един от най-сигурните признаци, че една жена започва да се влюбва във вас, са обидните епитети, с които все по-често ви удостоява. Почти сигурно е, че щом го прави, значи очаква да я опровергаете с пристъпване към процедурата, наречена обяснение в любов.

Съвет № 44:

Един от най-сигурните признаци, че една жена никога не ще се влюби във вас, са недвусмислените й намеци, че не я интересувате и – разбира се – уверенията й, че ви чувства като приятел.

Съвет № 45 (в две части):

Има два и само два пътя към сърцето на жената:

Съвет № 46 (кратък по необходимост и почти толкова ясен):

Сравнително често предоставяйте на жената възможност да казва не. Това е един от най-важните начини да се чувства важна по важен начин.

Съвет № 47:

Знайте, че жените сравнително по-рядко от мъжете са склонни да се обвързват емоционално с хора, които не ги интересуват пряко и/или с които нямат роднинска връзка. Ако сте такъв човек, действайте извънредно внимателно и предпазливо. В противен случай рискувате да ви обвинят в опити за емоционално изнудване!

Съвет № 48:

Една от най-трудните за проумяване от мъжа женски склонности е периодичното преминаване на много жени през моменти на самодостатъчност. Признавам, в ни най-малка степен не съм успял да разбера как е възможно да черпиш енергия от самотата си. Голям брой жени обаче твърдят, че им се случвало да го практикуват.

(Женска природа, какво да я правиш. Щом настояват, че имало моменти, когато си били самодостатъчни, едва ли имаме друг избор, освен в някаква – за предпочитане не особено висока – степен да се съобразяваме с тази им – евентуална – наклонност.)

Съвет № 49:

Ако една жена не е влюбена във вас, ала държите да съхраните в някаква степен отношенията си с нея, в никакъв случай не й позволявайте да споделя с вас на дълбоко ниво. Стори ли го, почти неминуемо ще ви го върне по особено болезнен за вас начин.

Съвет № 50 (кратък по необходимост и почти толкова ясен):

Жените не понасят жестокостта, ала само тази, която си въобразяват, че се извършва спрямо тях, но не и онази, която се случва да извършват по отношение на някого самите те.

Съвет № 51:

В много случаи лъжите на жените са много лесни за разкриване, тъй като често се случва да лъжат за едно и също нещо по различни начини двама или повече души, които има вероятност да се срещнат или да установят контакт помежду си под някаква форма. Правят го не от глупост, а защото ако им намекнете за лъжата им, с внушителна доза възмущение ще ви изобличат в липса на доверие спрямо тях, като в резултат виновният ще излезете вие и ще ви се наложи да им се извинявате за нечуваното нахалство не само да ги хванете в лъжа, но и – на всичкото отгоре – да им го кажете!

Съвет № 52 (своеобразно продължение от предходния):

Когато жените лъжат, често го правят не защото е налице важна причина за това, а за да удовлетворят някакъв свой дребен каприз или – както се случва понякога – просто за да докажат на самите себе си, че могат да го правят успешно. Мнозина мъже обаче знаят, че в случая успехът на жените е резултат по-скоро от нежеланието на мъжа да се заяжда, отколкото от изкусността в лъженето от страна на жената.

Съвет № 53:

Най-лесно се общува с жените, които не държат другите – и по-специално мъжете – да ги смятат за безкомпромисно честни. Парадоксът е, че точно тези жени лъжат рядко, ако изобщо го правят някога!

Съвет № 54 (кратък по необходимост и почти толкова ясен):

Когато една жена се разсърди, много рядко се случва да й мине просто така. В повечето случаи се налага да се минава през многофазна процедура на сдобряване, като в края на процеса виновният – тя и/или другият – трябва да признае вината си и, разбира се, да поиска прошка, за предпочитане със сълзи на очи.

Съвет № 55:

Жената особено трудно понася да се чувства виновна пред някого. Затова, ако й се случи такова ужасно нещо, предпочита да изригне обидни думи по отношение на ощетения от нея, вместо да признае – ако не пред него, то поне пред себе си, - че грешката е нейна.

Съвет № 56:

В никакъв случай не позволявайте на жената да изяснява нещата по отношение на какъвто и да било проблем! Преведена на женски език, думата яснота значи точка – най-често на взаимоотношенията й с някой мъж.

(С жена ли сте – най-добре си стойте в мъглата. Изплувате ли от нея, нечия работа непременно ще се окаже спукана и с почти стопроцентова сигурност ще е вашата, а не нейната!)

Съвет № 57:

Отивате ли при жена, никога не забравяйте... бдителността си! Тя – бдителността ви, не жената – ще ви подскаже, когато положението от просто лошо деволюира към

(Ако това се случи, единственото, което сте в състояние да сторите, е да се снишите, изчаквайки да отмине бурята, при положение, естествено, че изобщо има шанс да отмине!)

Съвет № 58 (кратък по необходимост и почти толкова ясен):

Когато говорите с жена по телефона, не затваряйте пръв! Никога не е сигурно кога ще е следващият път, когато ще склони да отговори на обаждането ви!

Съвет № 59:

Не отегчавайте жените с бръщолевения за себе си. На вас какво ви е? Да не би да сте жена, та

Съвет № 60:

Жените особено много си падат по несъществуващи неща – напр. по широко пропагандираната от модерните философи (да речем от Ортега-и-Гасет) нелепост, наречена лично пространство. Който иска лично пространство, да ходи да живее в гората. Дори в този случай обаче прословутото негово/нейно т. нар. лично пространство по никой начин и в никаква степен не е гарантирано. Справка – философът Хенри Дейвид Торо.

(Е, добре де, няма нищо лошо жените да си въобразяват, че разполагат с такова нещо като лично пространство, стига да не интерпретират тази си въобразеност като действителност. Някои мъже – особено суетните такива – също си въобразяват несъществуващи неща, напр. неблагообразната илюзия, че били красиви, но при това мнозина от тях ясно си дават сметка, че тази им автовъобразеност просто няма как да е вярна. – Та нали не са жени!)

Съвет № 61:

Почти винаги, когато един мъж каже на една жена, че всички жени са еднакви, тя си въобразява (често пъти без каквито и да било основания, разбира се), че е имал предвид лоши, а не красиви, като в резултат от това – естествено – му се обижда! Ако обаче по някаква (почти) невероятна случайност повярва, че той всъщност е искал да каже красиви, почва да се възмущава от склонността на въпросния мъж да счита за красива не само нея, но и останалите – При това, о, ужас! – всички останали жени!!!

Съвет № 62:

Влезете ли с жена в магазин за женски дрехи и/или дрънкулки, в никакъв случай – и по никакъв повод – не й правете дори най-беглия намек за излизане! Сторите ли го, рискувате тежко спречкване с нея, по време на което непрекъснато ще чувате примерно следното:

Не ме разбираш!

(и/или)

Не ме обичаш!,

изречени с необходимата доза гневен патос при това!

Съвет № 63 (в две кратки части):

Съвет № 64 (в две кратки части):

Отношението на мъжа към жената винаги съдържа двоен риск:

(Иди че разбери жените! Май би било по-лесно с жителите на Луната, ако и да няма такива!)

Съвет № 65 (кратък по необходимост и почти толкова ясен):

За мъжа 2 + 2 = 4, но за жената 2 + 2 = колкото, когато и както си поиска. Амин!

Съвет № 66:

Предупреждението, че жената не бива да се бие дори и с цвете (разбирайте вкл. и с клонка), не трябва да бъде възприемано буквално. В новогодишната нощ може да сурвакате жените – при положение, че ви позволят, разбира се.

Съвет № 67:

Женският праг на търпимост спрямо глупостите на мъжете е твърде нисък. Затова извънредно много внимавайте, ако – случайно или не съвсем – сглупите по отношение на някоя жена! В случая негативни последствия за вас не би имало ако и само ако жената:

Съвет № 68 (кратък по необходимост и почти толкова ясен):

Ако две жени си говорят в продължение на един час, без да се изпокарат, имате всички основания да се запитате дали всъщност поне едната от тях не е маскиран мъж.

Съвет № 69:

Жените често предпоставят, че ако ви подадат пръст, ще отхапете цялата им ръка. При това не отчитат:

Съвет № 70:

За разлика от мъжа, жената сравнително по-трудно успява да се вживее в нещо, което й е безинтересно. Затова в относително по-голяма степен от мъжа е склонна да си въобразява безинтересните за нея неща като интересни!

(Какво да се прави – отново женска диалектика. При това, съдейки по вече изброените доста диалектизми в т. нар. природа на жените, би трябвало да интерпретираме като алогично – и дори като противоречащо на всяка възможна и невъзможна логика – обстоятелството, че в историята е налице покъртителен дефицит на женска философска мисъл. Ние обаче не ще го сторим, тъй като, то се знае, жената стои несъпоставимо по-високо от всяка възможна и невъзможна философия и – в последна сметка – си е нейна работа дали ще се занимава с философия или ще предпочете да се посвети на нещо далеч по-важно – напр. на усърдието да доказва, че е мъжко момиче – разбирайте брадата жена, нали така?)

Съвет № 71:

Никога не опитвайте да давате съвет на жена, ако изрично не поиска това от вас. В противен случай рискувате да си каже:

Тоя да не ме смята за някоя глупачка, та да си позволява нечуваната дързост да пробва да ми дава съвети!

(или)

Тоя да не ме мисли за някоя слабачка, та да дръзва да ми пробутва изтърканите си брътвежи! Та аз съм жена с достойнство и – при това – си знам цената!

Съвет № 72 (кратък по необходимост и почти толкова ясен):

Никога не поставяйте условия на жена, ако не разполагате с достатъчно силен коз да гарантирате на 100% изпълняването им. Дори ако ги изпълни обаче бъдете нащрек. При първа възможност ще ви отмъсти – при това по възможно най-болезнения за вас начин.

Съвет № 73 (кратък по необходимост и почти толкова ясен):

Ако възнамерявате да спечелите сърцето на някоя жена, действайте бързо. В противен случай ще сте пропуснали мига, най-вероятно – фатално.

Съвет № 74 (отново кратък по необходимост и почти толкова ясен):

Отношението на жената към мъжа, в когото си въобразява, че е влюбена, почти винаги е собственическо. Ето защо в сравнение с мъжете жените са по-големи поклоннички на брака.

Съвет № 75:

Жените не обичат да пребивават на ръба. Затова често са привърженички на принципа всичко или нищо – обстоятелство, което обикновено им пречи да виждат самите неща. При това положение единственият начин, по който мъжът може да заостри вниманието им към последните, е като им ги представи в двуполюсния им (и затова невъзможен) вариант:
абсолютно добро и абсолютно зло;
абсолютна истина и абсолютна лъжа;
абсолютна красота и абсолютна грозота;
абсолютна любов и абсолютна омраза...

(Ето защо в сравнение с мъжете жените повече си падат по холивудските блудкавини и – разбира се – по Бойко Борисов.)

Съвет № 76:

Едно от любимите занимания на жените е да си играят с чувствата на мъжете. В това отношение – както и в много други – те са като деца – ала не като онези от улицата, а в много по-голяма степен като тези в Повелителят на мухите от Уилям Голдинг.

Съвет № 77 (своеобразно продължение от предходния):

Един от начините, по които една жена може да си играе с чувствата на един мъж, е посредством тоталното им незачитане. В този случай тя влиза в ролята на – Колко прекрасно го е казал Милен Русков в Джобна енциклопедия на мистериите, па макар и досежно алхимията, но последната е жена, нали? – целомъдрена блудница!

Съвет № 78:

Жените скучаят по-често от мъжете. При това им се случва да скучаят както сами, така и с някого. И макар че изглежда логично скуката да си е скука във всичките си превъплъщения, жената предпочита да я практикува сама, нежели с някого – още по-малко пък с някой мъж.

Съвет № 79 (в две кратки части):

Любвеобилната жена:

Съвет № 80 (в две кратки части):

Жената:

(Просто женска диалектика в кулинарен вариант.)

Съвет № 81:

Когато подарявате цвете на жена, за всеки случай си измислете повод, поради който го правите. В противен случай рискувате – па макар само умерено – да си въобрази, че си позволявате прекалено много.

Съвет № 82:

В сравнение с мъжа жената в по-голяма степен е склонна да преувеличава разликите между половете и – респективно – да омаловажава приликите помежду им. Затова, за да успеете да й обясните важността на някоя общочовешка ценност, за най-сигурно го сторете през призмата на женскостта й. Не че непременно ще ви разбере, но все пак шансът това да се случи е поне малко по-голям.

Съвет № 83 (съобразен по актуална феминистическа необходимост с еманципаторския дух на нашето време):

Днес по банална историческа необходимост мъжете – все още – са уморени от войни. Днес по банална феминистическа необходимост жените – вече – са уморени от тази им умора. Е, в такъв случай наистина ли настоящият относителен мир в Европа ще е траен, както твърдят мнозина?!

Съвет № 84:

Представата на жените за времето обикновено е твърде обтекаема и – разбира се – подчертано материалистическа. Предостатъчно им е за занимание с вещи и само много рядко им стига за общуване с хора.

Съвет № 85 (своеобразно продължение от предходния):

Имайте предвид, че в изказванията на жените често е налице по-голяма доза иносказателност в сравнение с тези на мъжете. Напр., когато някоя жена ви заяви, че няма време, най-вероятно иска да ви каже:

Я не ме занимавай с глупости!

(и/или)

О, сега хич не ми е до това!,

само че не смее от проява на нещо като остатъчна учтивост.

Съвет № 86 (кратък по необходимост и почти толкова ясен):

Ако искате да погъделичкате женското самолюбие на някоя жена, признайте пред нея, че никак не разбирате жените – по възможност с нужната доза объркана патетика. Така неминуемо ще я накарате да се почувства важна по важен начин, а, както вече бе споменато, тъкмо това – да се чувства важна по важни за нея начини – е особено важно за една жена.

Съвет № 87:

Жената често предпоставя, че другите – и по-специално мъжете – задължително трябва да я разбират без думи. Така, ако някой мъж я моли да му обясни нещо, тя обикновено започва, продължава и завършва с думите:

Не ме разбираш!

(В случая можем да допуснем – само да допуснем, естествено, без да сме сигурни по какъвто и да било начин, - че женският синдром не ме разбираш е пряка проява и продукт на неспособността на жената да разбира себе си.)

Съвет № 88 (кратък по необходимост и почти толкова ясен):

Жените имат право да нагрубяват мъжете когато, както и където си поискат по силата на фундаментално важното обстоятелство, че последните не са жени. Ето защо, когато това се случи на някой мъж, той няма право да се оплаква, освен на нагрубилата го жена – и то само и единствено с винаги благородното намерение да й се извини.

Съвет № 89 (в две части):

В сравнение с мъжете жените:

(Жените да ни пазят от разгневени жени! – възкликнал бих и тутакси бих се снишил, та да не ми се наложи да стана жертва на гневните пристъпи на някоя от тях.)

Съвет № 90 (своеобразно продължение от предходния):

Ако се случи да се провините пред жена, но тя все още не знае за това, поднасяйте й информацията за случилото се на малки порцийки. В противен случай рискувате да се разгневи дотолкова, щото да се самоизпепели от гняв, че и – ако сте близо до нея – да изпепели и вас или поне да ви причини сериозни изгаряния!

Съвет № 91:

Знайте, че много от жените всъщност биха искали да са мъже. Една от причините е ясна – тъй като (в повечето случаи) са хетеросексуални, биха предпочели да са в състояние да се влюбват в жени. Другата – по-съществената (и затова далеч по-катастрофална) – причина е, че бленуват да покажат на мъжете какво значи да си истински мъж.

(За радост на мъжете те нямат такъв проблем. В повечето случаи предпочитат да си останат мъже, та да могат да се влюбват в жени, като – за щастие – само рядко обладават типично женския маниер да си се въобразяват като истински мъже.)

Съвет № 92 (банално тривиален):

Жената обикновено едно казва, друго мисли, трето си въобразява, четвърто прави, на пето се надява, шесто очаква, от седмо се страхува и т. н. до пълния обем (сиреч безкрайността) на необятната й природа.

Съвет № 93 (иносказателен):

Въпрос:

Колко жени могат да плават в една лодка?

Отговор:

Николко, разбира се. Няма ли при тях мъж, когото да хвърлят зад борда, ще го сторят една с друга, като последната непременно ще се хвърли след предпоследната, за да не й спести пиперливите слова, които току-що са й хрумнали по неин адрес.

Съвет № 94:

В никакъв случай и под никакъв предлог не прекъсвайте жена в състояние на кавга! Ако изобщо ви обърне внимание, ще пренасочи гнева си от мишената си към вас. В резултат:

Съвет № 95:

Жената не просто е тотално подчинена на настроенията си, както вече бе подчертано, но и често ги сменя твърде бързо. Затова е извънредно полезно за мъжа във всеки миг от пребиваването си с някоя жена:

Съвет № 96 (особено важен):

Най-непредвидими са жените, които не умеят да се смеят от сърце. Най-екстремалната разновидност на последните са онези от тях, които (на всичкото отгоре) са тотално оперирани от чувство за хумор. Да сте с жена, която не умее да изпуска парата, е почти толкова опасно, колкото да се намирате в непосредствена близост до бомба със закъснител!

(Не, описаният тип жени не ще се освободят от напрежението си пред вас. Ако бяха в състояние да го сторят – а те не са, - след това биха се успокоили. Опасното при тях е, че ще ви се разкрещят за нещо маловажно, изричайки тежки слова, в следствие от което вътрешното им напрежение не само че не ще се разреди, а – тъкмо напротив – допълнително ще се сгъсти и – което е най-страшното – в очите им тъкмо вие ще сте виновникът за това!)

Съвет № 97:

Жените често закъсняват за среща с мъж. Някои го правят от немарливост и/или от мързел. Това обаче е лекият случай. Тежкият (и – Уви! – типичният) е този, в който постъпват така от страх, казвайки си примерно следното:

Само да не се случи да отида първа! Ако – Не дай, Боже! – (при това вътрешно възклицание може и да последва прекръстване) стане така, ще вземе да си помисли, че не той се интересува от мен, а – О, ужас! – аз от него!

Съвет № 98:

Когато играете с жена на табла, карти, шах и т. н. и тя се окаже по-слаба от вас, опитайте да слезете на нейното ниво или – още по-добре – малко под него. В противен случай рискувате да се депресира и да изцепи някоя глупост от сорта напр. на:

За нищо не ставам!

(или)

Играй си сам, не мога да се меря с теб!

Съвет № 99 (особено важен):

Жените често поставят знак на равенство между уважение и формализъм. Затова, ако са в позиция, която го позволява, не пропускайте да се обръщате към тях на Вие. Ако не друго, по този начин ще ги накарате да се почувстват важни по важен начин, а както вече неколкократно биде споменато, последното е много важно за тях.

Съвет № 100 (своеобразно продължение от предходния):

Жената рядко се влюбва в мъжа. Далеч не чак толкова голяма рядкост обаче са случаите, когато тя започва да имитира любов към него от чувство на благоговение пред високия му социален статус! С други думи, тя се влюбва в онова, което мъжът олицетворява – напр. в банкера, в професора, в политика и т. н., - а не в скрития зад димната завеса от високи социални статуси и престижни формални позиции човек!

(Съвсем не твърдя, че влюбващата се по този начин жена непременно е материалистка. По-скоро бих я нарекъл пиетистка.)

Съвет № 101:

По силата на патриархалната традиция, в която са положени, жените често биват смятани (предимно от мъжете) за по-мелодраматични от последните. Ето защо обикновено се дразнят, щом допуснат, че някой (особено ако е мъж) ги мисли за мелодраматични. При това раздразнението им понякога прелива в опустошителен гняв, в резултат от което дори и да не са били мелодраматични, непременно се превръщат в такива!

(Пореден фрагмент от диалектиката на т. нар. женска природа. Жените особено много мразят да бъдат етикирани. Точно затова често – да не кажем почти винаги – сбъдват етикетите, които им биват поставяни, особено когато етикиращите ги са мъже!)

Съвет № 102:

Жените обикновено не обичат да се задълбочават в каквото и да било. Затова често предпочитат ползваната от тях информация да е предварително смляна и приведена в общодостъпен вид от някой друг, особено ако този друг е мъж и то авторитетен от тяхна гледна точка мъж.

Съвет № 103:

Жената – особено т. нар. еманципирана такава – обича да си се представя като индивидуалистка. Тъй като обаче жените нямат мяра в нищо, индивидуализмът им често има вид на подчертан егоизъм и дори – не много рядко – на егоцентризъм. Т. нар. жена-индивидуалистка обикновено си казва напр.:

Аз съм си аз и който не ме приема такава, каквато съм, да върви по дяволите!
(активисткият вариант)

или

Аз със себе си не мога да се оправя, пък какво остава да се грижа и за някой друг!
(пасивният вариант).

Съвет № 104:

По съвсем същия начин (и по силата на съвсем същата логика), по който/която голяма част от хората на изкуството страдат от биполярни психични разстройства, жените развиват нещо, което би могло да бъде определено напр. като социално приемлива агорафобия. Агорафобия, тъй като много жени се чувстват дискомфортно сред тълпи, а социално приемлива такава, защото винаги – и навсякъде – (почти) автоматично е прието пребиваването на многолюдни места да се счита ако не направо за трудно поносимо, то поне за твърде уморително.

Съвет № 105:

Колкото и нелепо да звучи (Та то наистина си е голяма нелепост!), жените често настояват сексуалният им партньор да не ги третира като сексуален обект. В същото време рядко си дават сметка, че при извършване на полово сношение с някой мъж те третират него – и не могат да не го правят – по съвсем същия начин – сиреч като сексуален обект. При това положение мъжът може, така да се каже, да се окаже на висотата на ситуацията по един твърде лесен начин, а именно уверявайки жената, че никога, ама съвсем никога дори не му е хрумнало да я третира като сексуален обект, а винаги и само като субектка (пардон, субект) от естество, каквото предпочита самата тя.

Съвет № 106:

Жената често си въобразява, че пълнотата на едно любовно отношение трябва да включва относително по равно и платоничния, и хедонистичния компонент. Проблемът е, че на практика никога не е така. Онова, което привлича мъжа към определена жена, е или физическата й красота, или интелектът й, но само много рядко и двете заедно.

Съвет № 107:

Мъжете често – да не кажем почти винаги – си представят жените, в които се влюбват, като ефирни създания. Фундаменталният проблем на тази представа е, че жените – нито една от тях – никога не са – и не биха могли да бъдат – такива. Фундаменталният проблем на жените пък е, че няма как хем да убедят в тази банална житейска истина влюбващите се/влюбените в тях мъже, хем да запазят любовта им. Ето защо жената е принудена по тривиална природна необходимост:

Съвет № 108 (особено важен и – при това – съобразен с еманципаторския дух на нашето време):

По силата

днес жените са поне малко – а вероятно не съвсем малко – по-властолюбиви в сравнение с мъжете. Ето защо би било извънредно полезно мъжът да осигури на жената, с която е, ситуация, в която тя

(Това – да повторим за кой ли път – би накарало жената да се почувства важна по важен начин и – по тази причина – би имало благотворен ефект върху връзката й със съответния мъж.)

Съвет № 109 (също особено важен):

Имайте предвид, че жените твърде често – да не кажем почти винаги – избиват комплекса си за малоценност посредством демонстриране на такъв за свръхценност. Ето защо, ако една жена особено много държи да подчертава собствената си значимост било в службата, било (и/или) вкъщи, непременно има нещо, което я прави да се чувства незначителна по особено травматичен начин. Ако откриете кое е то, ще сторите най-добре да си замълчите. В противен случай поемате риска:

Съвет № 110 (своеобразно продължение от предходния):

Избягвайте да възхвалявате (или – още по-лошо – да правите комплименти на) жена с комплекс за малоценност. Тъй като обикновено тези жени развиват болезнено (защото е твърде преувеличено) чувство за истинност, правилност и честност, суперлативите ви по отношение на тях директно биха ги препратили към травмата (било конкретна ситуация, било – и/или – хроничен психосоматичен проблем), която ги кара да се чувстват малоценни. Най-добре е при общуването с такива жени да не демонстрирате бурни изблици на емоции или – ако все пак искате да се изразите пред тях по емоционален начин – да го сторите така, че емоцията да бъде силно притъпена.

Съвет № 111 (последен, ала, разбира се, съвсем не и последният възможен):

Помнете, че въпреки видимостта за отчетлива различност между мъжете и жените, особено ярко подчертавана от някои автори, като напр. от Джон Грей в смайващото му по потресающата си глупост писание Мъжете са от Марс, жените – от Венера, половите различия съвсем не са нито толкова много, нито толкова съществени, колкото обикновено се предпоставя. Въпреки това обществото, в което живеем – имам предвид днешното западно такова, - е развило (и донякъде – ала само донякъде – установило) нещо като шаблон на междуполово общуване на днешния западен човек. При това този шаблон (предимно поради патриархалния характер на обществото, в което – независимо от всички напъни на модерността – продължаваме да пребиваваме), е по-устойчив в главите на жените, отколкото в тези на мъжете. В последна сметка жената такава, каквато е днес, е пряк продукт от мъжките фантазии от минали – и при това съвсем не благосклонни към жените – времена. Иначе казано, жените са такива, каквито ние, мъжете, си ги въобразяваме. Обратното, разбира се, също е валидно. И точно в това – в метасексуалната игра на мъжките и женските фантазми за другия пол – се състои цялата ментална разлика между половете.

Мъжете и жените са различни, разбира се, ала различността им в последна сметка се свежда до чисто биологични механизми и до социалните ефекти от последните. Останалото – вкл. и самите тези социални ефекти – е (и не може да бъде друго), освен... конструирано от предразсъдъци въображение!


III. Няколко заключителни слова

Убеден съм, че:

Освен всичко останало, настоящият наръчник е и шега, разбира се. Той обаче е шега в ущърб колкото на жените, толкова и на мъжете. В последна сметка това, което прокарва разделителни линии между половете, точно то по привидно парадоксален начин в същото време и заличава тези разделителни линии. Кое е това нещо ли? Как кое?! Човешкостта, разбира се!

Спущено на 24 май 2014.

Досежно троичността вж. малко по-долу – бел. авт.

имам предвид хранителни вещества, а не змии и гущери – бел. авт.

Може би като компенсация на обстоятелството, че по банална феминистическа необходимост повечето жени не са такива? – бел. авт.


Назад към всевъзможните постилки барабар с „невъзможните” материали в тях

Назад към целокупните плитчини на всичките дълбокомислия

Към началната страница на сайта