Алберт Камю-Размисли за гилотината
Есе/книга, благодарение на което се по-сещаме, пак, отново, в що за човеко-свят живуркаме.
същия бай Георги
Повърхностите разсъждения на моя милост ще да бъдат кратки. Основата на това есе, авторът го нарича книга, но за мен обемът му, а и типичната структура, ми дават основание да го нарека есе, не се крие, пак естествено според мен, в твърдението и широкото му утвърждаване, че смъртното наказание трябва да бъде отменено (забележете, пожалуйста именно формулировката, която днес се използва, и която умишлено и тук използвам: не дали има смисъл, не дали върши това, за което е предназначено, а дали в крайна сметка да бъде част от обществения "закон" или не т.е. приема се, че се е събрало достатъчно аргументация, за да се зададе този изходен (в смисъл краен) въпрос).
Същественото изречение, е (пресъздавам по памет), че това е поредното тресавище, в което затъваме, от което е изграден този свят. Смъртното наказание трябва да бъде прието от хората днес, защото това просто е част от днешния свят. Едни желаят то да бъде прието (аргументите им биват оборени от Камю в това есе), други, които желаят да отпадне, трябва да поставят границите на престъпленията-какво да бъде наказанието, защо да бъде такова, може ли да има смекчаващи вината обстоятелства или не (което отново показва какво не можем да избегнем в системите, които ние изграждаме-нашите слабости, отрицателни страни грубо казано),заместителите на това наказание и т.н. т.е. да имат морална оценка, която да върши работа и на обществото, чието мнение уж се защита (ако въобще има такова нещо като общество, но приемаме)
Системата на правораздаването раздава право, но раздаваното право се пречупва през субективна призма. Правото тоже не е право, защото пък не разбира субекта (както ще прочетете в есето/книгото). И отново дилемата, кое в определен случай ДА натежи. Както се казваше, в италианската екранизация за живота на Иисус:Нека безгрешният пръв хвърли камъка. Малко и крайна гледна точка. Същото е и при лекарското съсловие. Ние отиваме и се обръщаме към лекарят и очакваме той да бъде 100 процента проводник на книгите по медицина и да даде да го наречем неутрално мнение, изцяло да се съсредоточи върху нашия случай (все пак е наш този случай). А забравяме простичкия факт, че лекарят е човек; че науката въобще, се надявам, не си въобразява, че е всесилна. Същото е при сблъскването ни с администрацията. Тоже и с образователната система. Ако щете дори и с хора на идеологийте, религийте и прочие.
Човек е човек на този свят, а не система, която да бъде класифицирана от днешните, а и вчерашните сил(н)и на деня,колкото и да смятам, по-скоро да има теория, че ако човешката природа беше малко по-неприродна, друго яче щеше да е днес.
Ние, за да пребиваваме на този свят, трябва да вземаме решения-обосновани или не, но не и имащи претенцията за обосновани. Продължението следва....