Материалът е Заготовка за крайния материал!
Милешкин и Колективът
"...Ще ни изведат на носилка/и залпът на оръдието/ще ни придружи в последния път"
Краснозвьоздов
Гледали ли сте някога филмът "А на войне, как на войне"? Не, не визирам, че (Моля, наистина забравете словата Уникален, неповторим и так далее за филмите, които например се рекламират от определени глашатай на Холивуд и свеждането на тези прилагателни имена към останалите филми. Нека холивудци живеят в собствен свят, да не им пречим!) е нещо наистино случващо се веднъж на столетие, но ще го използвам и като основа за това ми писание, кратичко такова, каквото и всъщност наистина се оказа за мен
Откакто гледах филма не спирам да си задавам един въпрос- защо мл.лейтенант Милешкин действа по такъв начин в тези ситуации? Той е най-младият член на екипажа на СУ-100, другите са по-опитни от него и по-възрастни. Милешкин трябва да влезе в ролята на командир на тези хора. Може би за някой от четящите тук горе-долу позната ситуация ще да е това. и в реалния живот.
Всички постъпки на Милешкин могат да бъдат сведени до плоскостта чрез самодоказване за този пост, на които е назначен, да установи контрол върху подчинените си. Но още при първото си самодоказване, когато сам влиза в машината, за да премахне от там граната със свален предпазител, което автоматично може да доведе до голям бум в машината, и успявайки да положи на риск своя, командирския, живот на опасност, той както е видно в сценката осъзнава, че отношенията колектив-индивид не са еднопосочен билет за САЩ с виза в ръчичка .
Да, той спасява , евентуално, животът на стрелецът Мишка, но за неговият подвиг в екипажа не се говори, не се коментира. Изтъква се факта в последствие, че (същият мерач Миша): .... и аз без проблем щях да я извадя от там.
Естествено лицето му, когато той беше първоначално пратен да извърши това геройство, не беше толкова самоуверено.
Постепенно Милешкин осъзнава, по мое усмотрение естествено, че първо:не е необходимо да се опитваш да кандидатстваш за конкретен колектив (причината за това е интересно последствие от отношението колектив-човек) и второ:не кандидатствайки съзнателно за определен колектив, твойте действия от момента на осъзнаването ти на този факт, отново ще се считат от другите като кандидатстване в колектива, но реално те ще са станали част от твоя живот. и бидейки такива те също така автоматично отново са действия за "кандидатстване" към колектива, но вече осъзнати (стъпвам на филма)
И двете възможности излизат чрез основата положена в характера на взаимоотношенията индивид-колектив. Когато говорим за група/колектив/общност/(по социологическому, да се изфукам че ходя и на такива лекции) гупи за натиск ние ги разглеждаме като маса, като хора. Реално ние не комуникираме с колектива! Ние комуникираме с отделни елементи от този колектив-също човеци като нас. А щом, ако трябва да продължим математическата формула, комуникираме с човек, то значи нашите взаимоотношения през този момент са най-обикновенни-в смисъл, че у тях са налични привличане на минимум най-базово ниво, нараства или намалява, но не изчезва възможността за взаимодействие,за стигане до определен "кмпромис" по въпроса, дори излизане на човекът от групата от самата група за кратък период от време.
***
Милешкиновците са добри хора, необходими за другите за вадене кестените от огънят. Милешкин не отговаря по никакъв начин на началството :"- Добре сега, защо го направихте? Защо бягахте пред танка?". Милешкин не търси славата, признанието, той просто задава темп в живота си като го групира около "СУ-100", ако позволите така да се изразим.
Интересното е, че и двете страни могат да спечелят дивиденти от ситуация. Колективът, бидейки устойчив такъв, може да живее естествено и без Милешкин. Групата има нужда от хората извън нея, както вече споменахме, и като свой "собствен" коректив, а и от смелите действия на кандидатствуващия. А какво пък печели човекът извън групата, оставам отговорът свободен.
Материалът е Заготовка за крайния материал!