Българската политическа глупост в звуци: банален репортаж от една изборна нощ

Каквото и да си говорим за нея, както и да я „гърчим”, демокрацията винаги е била, е и – доколкото има бъдеще – ще си остане ни повече, ни по-малко от един смехотворен скандал и именно тази й неизменна черта, а не съгласията от какъвто и да било вид, са в основата на очарованието ни от нея, нали?...

Иван Бозуков (в качеството си на съставител) и родните ни политици (в ролята на изпълнители)

(Посветено на първия тур от президентските избори, проведен на 6 ноември 2016 и спущено два дни по-късно) Това, което предстои да чуете:

1. е фрагментарно по необходимост,
2. понеже политиката винаги и повсеместно е такава.
3. Дребнаво е,
4. понеже именно тя – дребнавостта – е най-дълбинната сърцевина на всяка политика.
5. Лишено е от претенция за представителност,
6. понеже, както всеки мислещ човек прекрасно знае, представите на политиците са всичко друго, само не представителни!
7. Обичайно е,
8. понеже няма нищо по-необичайно от това политиците да не се обичат.
9. Смешно е – най-сетне, -
10. понеже едва ли е възможно самоизтъкване, което да не е безумно смешно...

Мнозина от вас вече са слушали това, което ще последва. Вероятно някои са се отегчили, други са се възмутили, трети са пребивавали в състояние на полудрямка, четвърти са се обявили в подкрепа на едни, заклеймявайки други и пропускайки покрай ушите си трети, пети са си рекли с великодушно снизхождение:

Политици, какво да ги правиш!...

Заслушан във всичката тая ведра патардия (Ведра, понеже най-вече и преди всичко си нямаме друга!), не изпитах нито едно от гореизброените неща. През цялото време в мен напираше хохот, провокиран от съзнаването на шанса да живея в такова време, на такова място и сред такива клишета.

Какво имам предвид ли? Ето какво:

Прослушай / Свали

Спущено на 8 ноември 2016.

Назад към всичката хомо-политиконА

Към началната страница на сайта