Един полу-ден в парламента
Защото човек е човек само тогава, когато... види кой го управлява!
Поданик на Републиката (или бившия бай Георги)
Очудващо за мен аз бях първият пристигнал на уговореното време и място. Дори все още преподавателите не бяха дошли. Пообиколих сградата откъм парка напред назад и застанах чинно на преден пост пред централния вход, на угражденията.Замислено наблюдавах бързащите напред и впрочем винаги напред хора минаваща покрай мен, обръщайки се обаче към храма на законотворчеството обаче виждах в голям периментър едва няколко служители на МВР да циркулират вътре. Изглеждаха напълно нормални хора, хора като нас. Това заключение е и едно от ключовите при посещение на такива чрезвичайни, административни задания. От академик Георги Марков до Янко Янков от ДПс -това са всички най-обикновенни хора, защото извън изкуственото (то няма и как да е иначе освен изкуствено) полагане на титли и авторитет пред името те в личния си живот, със семейството приятелите са единствено или по-точно казано основно Жоро и Янко. Наблюдавайки полицайят , който постепенно се приближаваше към мен (може би нещо като в природата за изучаване Кой си и и що искаш) си мислех същото - с тези хора с палките и щитовете се разминаваме ежедневно по улиците; видиш ли обаче, те "маскирани" "като цивилни". Тъй като добре познавам пък един такъв мисля и има резон идеята, че "враждебността" е генерарина и в двете страни на барикадата, за да не кажете че измивам нечии образ. Въпреки леко да усещах покачващото се напрежение бях сигурен и готов да посрещна говоренето с другия, полицая, на човешко ниво и да му обясня, че съм от групата, която ще посети парламента днес и че и идея си нямам къде е остатъка (Да не би да са влезли отдавна?) Не се стигна до комуникация със служителят на реда, тйъ като забелязах една от преподавателите ни да се насочва къмту местоназначението за среща.
След кратка дискусиика стана ясно че отново се очертава, че няма да има кворум в НС. Тъжен факт споследван от въпроса ми какво тогава ще правим, където категоричният, но показателен, отговор беше че ще се оставим на ръцете на организаторите. Събирайки се вече започнахме да се насочваме към където трябва. Групата беше разнородна, но тъй като аз не присъствувам, не съм част от (технически или не само) ядрото на групата съставено от трети курс социология успях да "се прикача" безпобремно с един колега, също така "отшелник". Рационално няма мноого логика в това действие, в смисъл с умоволствие бих се присъединил - ако и дори само в аднинистративните задания - към ядрото, но това е тема за друго писание (може би за това за Милешкин?). Колегата и той Георги, обаче пък социология - магистър. Намерихми немедлено общи теми на разговор, като естествено аз като атакуваща страна бях по-активен. Интересна връзка правя между хората с едно и също име - ние Георгиовците по мой емпирични данни имам доста сходни черти, което е необяснимо извън общата характеристика Име - социолог, историк, миньор, пастир, шлосер, таксиджия, политик - всичките Георгиевци сме като чели преодпределени от името си да бъдем някакви - това някакви визира характеристиките на леко или не толкова а-шаблонност на методите, а и темите ни с комуникацията, обичливост към хората, и сравнителна уравновесеност и спокойствие, което малко е в контрапункт на първата характеристика.А ето че и в продължение на полупарламентарния ден ние имахме сходни виждания за протичането му.
За да поддържа още малко напрежението от впечатленията ми от НС, които ще прочетете, нашата група (от Благоевград, като забравям да спомена че съм от София родом, за жалост) влезе след тази от Софийския университет. Те ни предредиха, естествено. Споменах това, а и факта, за разликата на поведение и (не че толкова държа, но народът го е казал по по-друг начин) облеклото на колегите от женски пол от университета ни и този в София, на адаша. Ако искате ме обвинявайте в субективизъм и пристрастност, но просто нямаше място за сравнение между "разкрепостеното" обличане на софийските колежки и добре подхождащите на групата момичета от нашият университет дрехи; ако целта на дрехите е да покажат характер, а и изграждане на стил, а не просто кич, то в това направление "Наш`те бият!". Още повече, че да добавя интереса и необикновеността на ситуацията, която се четеше в очите и жестовете на нашите, в сравнение с надмедното поведение, което демонтрираха софианки, срещу къде въображаеми, къде действителни хора.
Дългата процедура по допущането ни в Храма даде добра възможност за обмяна на вербални мисли с колегата магистър най-вече относно това, че да гледаш Царя Освободител Александър Втори фронтално, не е кой знае колко по-различно да го гледаш и от страни. Това като метафора на липсуването на кардинални и способстващи да девалвират граница между най-общо казано хората разлики. След кратка фотосесия в заветния час и минути 10:15 навлязохме в НС. Още от входа ще усетите тази характеристика, която ще Ви следва навсякъде, дори и во тоалетната, ако питате мен, на тежка, задушевна бюрократично-административно-утежняваща и притискаща човек (абе направо задушаваща) обстановка. Честно казано , човек, който не гледа парламента или не е влиал във високопарни именити компании ще гледа на смокингите, с които се разкарват собствениците им така, акакто човекът на операционната маса белите престилки на хирурзите, сестите и прочие. И в двата случая си неимуверно подтиснат, било като извън стадото человек, било като опитно поле на касапина.
След кратка разходка и виждането на Конституциализъма в България се качихме да гледаме пралманента от балкон Изток. По велико нещо от пленарно заседание аз не мога да си и и представя в мирно време! С най-голямо удоволствие следа когато мога или когато искам (ах, как се автоцензурирах) всички законотворчески дейности кипящи там. Все пак да спомена точно с едно изречение, че най-голямото предимноство, а и основен смисъл на парламента, радата, райхстага, думата е абсолютната неформалност на действия, изказвания, ръкопляскания, дюдюкания и бой които се помещават в онази задушена атмосфера, за която писах по-горе. Уникално съчетание, неповторим вкус... Без много страст се гласуваше поредните становища на комисията за бог знае какво, когато след почивката, където весело се чуваше от депутатските лаптопи западна поп музика (разлики с училището/университета?), след като подчертавам, ама с думи, стана ясно че ще се срещаме с г-жа Саваклиева от ГЕРБ, тутакси в ръцете й се бутна една декларация от ПП, която естествено завърши с ръкоплещения и култувота фраза Оставка изречена от пленарната трибунка. Допълнително обуславящ тази да я наречем приемно-предавателна теория беше, че и отнесе много похвали от колегите си, както и ръкостискания от тях за произнесената реч. Въобще не съм против тези похвати, да уточня, - те са като ребуси, за които не е ясно дали наистина са ребуси или словоизливания, но след като събереш достатъчно факти ти става драго, че може да установиш (верния) отговор на задачата.
Срещата със Саваклиева и още трима депутати от ГЕРБ започна да се състои в дванадесет без петнадесет вероятно. Много интересни проблеми изведнъж се завихриха в главата ми, далеч не от политически характер, но вратата хлопна и трябваше да се препозиционираме два пъти за да стане удачно в един момент да ни нащракат с фотоапарат. Съкратената версия на срещата се корени в краткия риторичен въпрос: "Гледали ли сте някога изказвания на депутат от трибуната на народното събрание?". По-разширената версия на срещата с повече детайли, но гравитиращи около горната теза , бе че все пак Саваклиева, въпреки че честно казано оне е познато, разпознаваемо лице в пленарната зала (според данни от сайта на парламента точно пет пъти в рамките на 42-ри парламент е участвувала активно в парламентарния контрол, за изказвания и так далее просто няма въведена информация - минус на системата на парламента, безспорен) рече, че усеща, че обича да говори, но не за да говоря аз сме се събрали тук. Обещавам друг път да си ходя с стенографски тефтер, защото да си призная много нови идеи за въпроси къмту депутат не се родиха в главата ми! В началото, преди цялата среща да поема курса на Маркс и това, как икономиката е водеща във всичко и всички, запитах какво конкретно харесва на депутатката да се занимава с политика, какво я задвижва в този процес. Отговорът й се състоеше от двуяката линия "Аз съм малко зъбчато колело, което може да задвижва другите около себе си" (факт, но който често влиза в разрез с партийното парцелиране на вотовете в парламента) и "Шанса за комуникирам с много хора, да се срещам с млади и да се опитвам да променям техния живот в положителна посока" (естествено теория издишаща от всякъде, защото това не е отговор на въпроса защо точно с политика ; преподавателите ни могат спокойно да копират и поставят тези нейни думи за своята собствена дейност в университета!). И в един момент.... в този сакрален миг на обясняване от колегата завършил УНСС и ЮЗУ как се прекланя пред пазарната икономика влезе Той - зам председателят на ГЕРБ Цветанов. Трябваше просто да се запише моментът на влизане, защото всичко утихна, нито звук нито стон не се дочу. Той мина и се здрависа със всички (на мен чисто субективно това ми излезе като популизъм, а и впоследващите му действия това явно се и оправдама), но това е и знак на уважение, които пък увжавам. Знаете ли, това е изключително черта на хората - ние застиваме пред човекът с авторитет. Той действува блокиращо на възможностите за отреагиране, на нашето трезво мислене (а сега приложете това към депутатите и ще получите една от основите защо , аджеба, се държат "като непуслушен клас"). Аз също, аз също, да не кажете че се възхвалявам! Блокажния механизъм се активира у всеки, а ако срещу нас беше Борисов, то не ще ми се и представи, по-скоро че не мога да си представя реално ситуацията как би изглеждала отстрани, аи в нашите души. Честно казано може би блокажа е и от невярата, че "Бог е слезал сред нас".
-Какво, какво каза Цветанов при вас? - ще запитате Вие. А аз отново бих повторил
- Гледали ли сте изказване на депутат от трибуната на парламента?
Нямаше как да се излезе явно от тази хегемония на политикономиката, която завладя зала Изток (нас все в Изток ни бутаха... символично ли?). За инфраструктура, за европейски средства, за българи в чужбина, естествено за оставката на днешното управление, както и аритметиката, че ние сме първа полит сила.... репертуара, предполагате, а и вече от първа ръка знаете, че е същия. Ще отбележа чрезвичайностите при речта,съчетана с леки диалог с колегата икономист и социолог: 1.Цветанов, прочетен между редовете, е (изненадващо за политик) човек е искрен спрямо другите. Той е от хората, които трудно могат да излъжат просто не са се научили или не могат. Проблемът е, че информацията която постъпва при него се пречупва през т.нар. политическа призма, и не бих се очудил, ако вкъщи също се говорят неща от тематиките за управлението, магистралите и асфалта Той не е арогантно надделяващ над другите, а обяснява на тях това което и той вижда през собствените си очи.
2.Той е доста политически активен, но отново на повърхностно ниво. Визирам както и начинът му на влизане и ръкостистане, така и едни да ги обобщим като "докосвания" къмту субекта. Субектите бяха на принципа, когото хване - по време на дискусията преподавателят ми по Социология на политиката доц. Кьосев, след досвиданиешното ръкостискане и мен; Това докосване не е същото при неволността, но и при искреността на другия човек, тъй като днес се е възприело, че колкото и да ти е близът човекът, той има "свое собствено място и право на притежание върху себе си" . Цветанов докосва субекта и задържа ръката си там изключително дълго време дори и когато за всички отстрани става ясно, че е прекалено това - може би минута държа ръката си върху доц. Кьосев, а на снимката в сайта на ГЕРБ мисля ще установите и доколко това се третира от публиката в положителна/отрицателна насока.
Да обобщя, че двете точки се съчетават в интересна концепция за искреност в убежденията и увереността (по-скоро умерена, на не оттренирана), че тази позиция е вярната и другите също трябва да повярват в нея.
3."Нашата партия допусна политически грешки".... тъй като не е възможно депутат да се прекъсне по време на словоизлияние, което продължава изключително дълго, запитах в вече края на дискусията "Добре г-н Цветанов, споменахте за грешките на партията. Бихте ли споменали определено количество от тях, но не във връзка с назначения та" ( тъй като имах предположение, че веднага ще ме изфинтира с Трайчо Трайков, Ананиев и прочие министри, които освобождаваха. Ще пререфразирам грешките на ГЕРБ според ГЕРБ - не дадохме необходимите социални надбавки, за да се усети че държавата започва да се оправя. Не ни стигна времето за това
-не реформирахме съдебната система (изказвайки все пак тезата, че Сотир Цацаров е удачно във възгледите на електората назначение, той просто го пропусна покрой ушите си и си продължаваше със самокритиката)
-не успяхме да приемем в края (естествено) законопроекта за образованието, където то да стане задължително (естествено теза, която ще се издъни отново споменавайки аз, но той продължи)
-(мисля, но не съм сигурен че спомена и за) Облекчаване на бизнеса, за което (естествено) не стигнало време.
Което казах и на Цветанов преди да му задам въпроса, това пиша и тук - чест прави на политиците да си признават грешките, но се върши изключително рядко. Ако питаме Борисов обаче, той след второто или дори потретването на въпроса би се спрял на нещо като недовършености и естествено в края на мандата.
Така като се замисля в някаква степен видях човешкото в депутата, която и беше цялостта на визитата ми в политхрама. Много добре знаех, че голяма част от разговора ще се върти за политикономиката и как аджеба, да си оправим къщичката, както каза в друг контекст проф. Чуков, арабиста.
След срещата групата изфиряса, докато аз успях да се запра при Янко Янков от ДПС и да поведа с него около десетина минути "разговор". Янков след като малко арогантно ме попита Абе, Вие какъв сте? Журналист ли или какво? и узна, че съм ходеща бюлетина от Югозападния Университет, тутак си ми отдели от времето си. Първите му изречения на моя въпрос На къде въврви ДПС след отварянето му через Местан, бяха свързани със защитния може би, а може би атакуващия механизъм, че ДПс е българска партия, стожер на реда, за разлика от това каквото се случи в Югославия, че най-читавият политик и този постигнал Мира на Балканите е именно Ахмед Доган. Потвърдих, защото наистина има резон по тези географски ширини хората да се асоцират с определени партии за защита на собствения интерес, но и хората, които се чувстват съпричастни спрямо ДПс не биха подходили към по-радикални (ако има такива) групировки, което пък поставя ножа с две остриета на първо ниво, че тяхната пполитическа и силова ориентация зависи от партията. Самият Янков каза, че ДПС е страшно интересна партия, което аз тутак си потвърдих,, защото най-малкото тя винаги е там, винаги на трето място - а хората сме свикнали да търсим колуминацията или крахът, но не и устойчивата тенденция, ако позволите паралелите.
Янков като чели се успокой от моята неофанзивистична гледна точка и вкара изтъркания шаблон "Леле, те разпродадоха икономиката", "Леле земеделското стопанство гние", безработица. Набързо го подкачих за членството на партията му в Европейския либерален алианс и тутак си го разпитах за неговата гледна точка как аджеба, да стане "дворът ни красив като градина" - социален либерализъм ми ответи той. Споменах че реално между БСП и ДПС няма много линий на сътрудничество, но той тутак си изрече наглед оборващата, но реално потвърждаващата фраза, че Посредством БСП "те могат да прокарат своята собствена програма и да помагат на хората". Създаде едно култова изречение, че "Помнете ми думата, ако ние не успеем да се оправим сами в нашите географски ширина (т.е. България) друг ще дойде да го направи вместо нас". От Янков също лъхаше на увереност и стабилност тъй като посмя пред мен да даде "съвет" на ГЕРБ какво да правят, за да оцелеят на политсцената (опита на една партия служещ й да съвет. След като минахме в галоп на това какво става в неговия избирателен район, че ГЕРБ само за София са мислели, и че е инжинер и международник по завършено Висше образование си пожелахме удачен ден.
С тази среща завърши и емпиричното изследване в храма на законотворчеството. Янков изглеждаше като човек, който не желае просто да слуша чуждото мнение, не защото го пренебрегва и/или не става, а защото той има собствена схема, която му върши работа, която схема въобще не се намира в политическия спектър. Разговорът ни протече все едно идентичен с такъв в градския транспорт с някой младоллик дядо спомнящ си златните години през социализма. Янков се съгласи с мен, че нито един политик, както Райчев каза, не е тръгнал против електората си да има каже Абре вие грешите, не сте прави, вижте как стои ситуацията; Той е уверен, както цветанов, но може би заради по-голямата си възраст е наясно че във вербалната комуникация в паралемнта ще трябва да му задават въпроси, защото трябва, и той ще трябва да каже неща, очаквани от него, да ги каже.Вероятно това е свързано повече с личността му и периода от живота му, където каквото и да направиш или мислиш общо взето е "Безсмислено и това е прекрасно" отколкото с партийната линия и нейната тенденция в бъдещето.
Денят беше изключително богат на емпирични преживявания. Това писание мога да го разширя минимум с още толкова, защото просто такива събития от живота на човек са ускорител на опита и "броя на случките" в неговото съществуване и още много на брой връзки могат да се направят между отделните елементи. За моя жалост не успяхме да се видим с Михаил Миков, което, ако той се държи така както в пленарната зала, би било просто великолепно и най-вече истински човешки и забавно. Реално образът на НС изграден от телевизията, а вече единствено другаде и от сайта на парламента е доста по-възприемчив, тъй като ако приемем максималната бройка от 240 народни представители в пленарната зала, то администраторския персонал/секретариата/помощници/преводачи и прочие да са тройно повече и то едновременно щъкащи с парламентьорите та сградата става доста оживена (да прибавим и журналистите все пак) и става като Дядовата ръкавичка - всеки се слива с всеки. По моему успях да дешифрирам определени "човещинки" на авторитетните хора, например когато Янков откровено се радваше на по-ниска от него адмнинистративна служителка, начините по които Цветанов въздействуваше на хората, което е изключително ценно - образът на депутатите като някакви отнезнай къде събрани идиоти и малаумници, които въобще не знаят за какво са били извикани в НС и поради тази причина правят най-лесното да се "нагушат с пари" е едностранен също толкова, колкото и политическите речи от трибуната или на Савеклиева и Цветанов на дискусията.
Но всеки отделен човек откри (или просто се отчая) свои собствени положителни черти и резони в това гостуване в законоковачницата (може би изключайше колежките от Софийския, но не мога нищо да твърдя). Остават много още висящи въпроси, като най-болезненият според мен е защо депутатите говореха с нас, като на евентуални свой гласоподаватели - как да кажа, не мисля че и да спечели 1 глас вповече днеска би решил въпроса утре. Напук на системната обстановка в парламента успях свободно да прогастролирам от гардеробната до южния вход първоначално в търсене на групичката, към която принадлежах, а впоследствие да напусна сданието сам. Напускайки го ми направи впечатление едно нещо - отново Александър Втори ме гледаше фронтално без нищо да се е променило.