Рентгенови очи
Две рентгенови очи. Сътворили са света. Света на някой друг. Не своя. Такъв не съществува. Сторили са го неволно. Безпросветно. Ювелирно. Брутално. Невъзвратимо...
Иван Бозуков
Пронизвали са ви, нали? Важното е, че го съзнавате. Това дали си го признавате е просто несъществена подробност, просто... обстоятелство... (Реших в текста да няма:
Две рентгенови очи. Не ги виждам. Усещам ги. Не ме фиксират. Фиксират фиксациите ми. Не ме виждат. Пронизват ме. Като два ледени лъча. Като свредели. Дълбаят душата ми. Белят я. Изронват я. Оставят ме без бряг. Без посока...
Две рентгенови очи. Единственото в света. Единственият свят. За мен. Не таят омраза. Ни най-малко. Просто... не са от този свят. Ала не са и от онзи. Просто... не са. Освен в смисъла на материалната си наличност. Зад тях е празнота. Зад тях е нищото. Абсолютното нищо. Непоклатимото нищо. Неопровержимото и безпределно... нищо...
Те са. Какво? Кой? Как? Те са. Липсващият отговор. Самата липса. И липсата на тази липса. Опровергават света. Опровергават опровержението на света. Просто... опровергават. Не иронизират. Не подлагат на съмнение. Просто... изпепеляват. Без жар. Без волята да го правят. Без волята да бъдат воля. Сами. В света. Извън света. Осведомени. Не знаещи. Без мечтата да бъдат очаровани. Без лудостта на невъзможното. Без експлозията на еуфорията...
Две рентгенови очи. Светят. С отразена светлина. Отразяват. Собственото си отражение. Не отразяват света. Мъртъв е за тях. Те за някого – не. Въобразил си ги е. Видял е в тях. Невидимото. Непроницаемото. Противоположното тям. Невъзможното им себеразкриване. Скритостта на явното. Явно до болка. До обезболено... неслучване. До... безутешна и тотално безпределна сивота...
Две рентгенови очи. Какво ли съзерцават? Призрака на свободата? Едва ли. Свобода без котви би била като храна без... калории. Като организъм без... органи. Като ден без... сънуване... наяве...
И ето. Пробуждам се. Прободен от тях. От рентгеновите очи. От собственото си пробуждане. От пустотата на възпаленото си не-биване. От сенчестия лабиринт на действителността. От действителните сенки на бледите й псевдо-имитативности...
Пробуждане ли? От какво? От кого? Просто... неволеви акт. Просто... автоматизирано безразсъдство. Просто... непоносимост с презумпцията да бъде понасяна... Завинаги...
Две рентгенови очи. Някой е попаднал в полезрението им. Бил е убит. Отдавна. Преди цяла вечност. Не от тях. От попадането си в полезрението им. Само и единствено от него. От себе си. От радостта си да бленува биването им. От екстаза да са го докоснали. И... изпепелили...
Не го знае. Този някой. Не иска да го знае. Не го е грижа за пепелта. Спомня си сътворилия я пожар. Пожара в душата си. Там и никъде другаде...
Две рентгенови очи. Сътворили са света. Света на някой друг. Не своя. Такъв не съществува. Сторили са го неволно. Безпросветно. Ювелирно. Брутално. Невъзвратимо...
Не отговарят. Как да отговори камъкът? Морето? Вятърът? Вселената? Притаилото се зад зениците им не-питане? Просто са... там. Просто са... непонятни. Просто са... чужди. Абсолютно чужди. Просто са... черните дупки на битието. Просто...
Нищо не е просто. И е. За тях. Изплъзват се. От всичко. На всичко. Твърди са. И са раними. Ранима е твърдостта им. И е... излишна. Не го знаят. Не ги е грижа за пожара в душата на някой друг. Не ги е грижа за пожара в душата на който и да било друг. Съзерцават оставащата след пожарищата пепел. Безопасна е. Абсолютно безопасна. Фатално безопасна. Та нали вече е изстинала? Като самите тях? Не. Като изстинали очи. Не са били такива. Не са имали шанса да бъдат такива. Не са пожелали да си го позволят. Просто... винаги са били... студени...
Две рентгенови очи. Думите се плъзгат по повърхността им. Безсилни. Немощни. Пияни от невъзможността поне за миг да завибрират ведно с отвъдното на дълбините им. Да докоснат нещо в тях. Да причинят примигване. Да станат миглоподобни. Да предизвикат глождене. Сърбеж. Неудобство...
Думите ли? Та те са просто... думи... Думите са само и единствено нищо несимволизираща несъщественост. Клокочеща празнота от... звуци. Звучаща... кухина. Не всички думи. Само впечатаните в душата. Само думите на битието. Само думите на разярената глъбина. На човека. В човека. Във вечно избликващата на повърхността бруталност на неизменно плитчинната му същина...
Две рентгенови очи. Нямат възраст. Надхитрили са я. Стрили са я на прах от калейдоскопично (и затова винаги полу) живеене. Разбили са я на пръски от никога несбъдваща се пяна. Не ще ги достигне... вълната. Те са тя. Устремената към брега вълна. Вълната на дистанцираното от света безсветие. Заливащата света вълна от дистанцирано от света безсветие. Вечно прииждащата (и никога не придошла) вълна от дистанцирано от света... безсветие...
Две рентгенови очи. Чудото е някъде... в тях. В нещо от тях. В собствената им себеизплъзваща се непокорност. В плахия им непостижим копнеж да избягат... от самите себе си. Да засълзят. Да бъдат докоснати от съзидателния лъч на... колебанието. Да изпитат свежата омая на... уплахата. И... да се себепреоткрият... изгубени в тътнежа на света...
Две рентгенови очи. Епицентърът на най-потресающото насилие. Насилието на пасивността. Насилието на тоталния отказ от насилие. Насилието на... необозримата далечност. Най-голямата възможна такава. Далечността на... непредизвиканото игнориране. Далечността на лишеното от презрителност презрение. Далечността на... изначално непостижимата близост. Далечността на... вечно непредизвестеното... безмълвие...
Мълчи Вселената. Тя е само мимолетна брънка от веригата на битието. Нищожна подробност в подробно парцелираната безличностност на личното пространство. Агонично псевдо-равновесие между нищо и... нищо. Закъснял рефлекс на никога не настъпващото себедосещане за същината на... времето. И на... безвремието. Лишено от ум проумяване. Аварийно проумяване. Проумяване в условия на тоталното му... непризнаване. Самоизобличаващо се псевдо-проумяване. Проумяване без мълнията в главата на проумяващия. Проумяване без страст. Без магия...
Две рентгенови очи. Невъзможно е да бъдат омагьосани. Та нали самите те са... магията?!
Спущено на 3 декември 2014.