Балада за пълнените чушки

Написано след похапване с пълнени чушки в нощта на 12 срещу 13 юли 2011 г.

Иван Бозуков

Оризец малко, повече кайма –

и чушки, колкото за миризма.

Със сос в порядъчно количество обаче,

но без подправки – че те стомашни спазми значат!

Познахте – туй са пълнените чушки.

Ядеш ли ги – вълни от чист екстаз те люшкат!

Ядат се бавно – с внимание към всяка хапка.

Понякога прокарват се с вода, но малко – само някоя и друга капка.

Сезони не важат за тая гозба несравнима.

Еднакво вкусни са през пролет, лято, есен, зима.

От пълнените чушки стомахът не изпада в криза,

че генерират те светкавичен метаболизъм!

Беля – уви - обаче има и с ястие от толкоз висш калибър!

Спаружват се наесен и пълнени горчат по-зле дори от развалена риба!

За щастие съвсем не е неотстранима тая толкоз глупава мизерия.

Проблемът има си решение перфектно и то се казва оранжерия.

Умници разни ни разправят, че не трябвало

едно и също всеки ден да се яде – на стомаха натежавало!

Не им се връзвайте! Любители ще да са те на натуралните боклуци!

Похапвайте си чушки пълнени, пък тях ги оставете да се тъпчат със сурови зеленчуци!