Алюзии
Ярки сънища, „блудкави” будности и едно постоянство... – почти?...
Иван Бозуков
В блед екстаз от трасиращи спомени
спят отсенки от утрешен здрач.
Потопени в мъгли, недогонени,
скрити устреми търсят ездач.
Всяко утре е блян... и загадъчност.
Всяко вчера е спомен за днес.
Крехки пориви към безпорядъчност
дерайлират в каскади от стрес.
И скрежат абортирани думите,
па макар да са звуци поне,
па макар да са спомен за друмите,
що тресавища само са днес!
Радостта е загубена някъде –
оцеляващ е само смехът!
И тъгата банална е някак си... –
уж е плътна, пък някак... без плът!...
Колко смешни са всичките лудости,
от които човекът кънти! –
Ярки сънища, блудкави будности
и едно постоянство... – почти?...