Възхвала на несъстоялия се астероид

Посветено на астероида, който на 27 юни 2011 г. пропусна Земята само на косъм от малко над 12000 километра.

Иван Бозуков

Планетата в очакване трепери

астероид голям да я намери

и всеки тръпне с поглед прикован

над Атлантическия океан!

Ще връхлети надолу устремен,

от гравитацията победен,

великолепен като светещ град –

грамада тътнеща, същински Ад!

Ще се разтърси, ще се нажежи,

но чак до долу цял ще издържи!

А после сред планини от изпаряваща се пяна,

с чутовен гръм ще бухне право на дъното на океана!

И тоя гръм ще стресне Атлантика.

Ще се разпени той, ще се развика:

Мен, някаква скала да ме засрами!!!

и тутакси ще сътвори цунами!

Ала цунами не какво да е – не някакви си метри,

а кипяща, гърчеща се, тътнеща грамада, висока цели километри!

И то грамада не една, а две – при туй по сила равни,

запратени към Западна Европа и Източна Америка, та даже мисъл там да не остане!!!

Но спри сърце... - астероидът си замина

и нашата планетка жалка като малка гаричка подмина!

Ах, кога ли пак космическа скала с внушителни размери

в опасна близост с нея някога ще се намери?!