Банална приказка
Разпалено ще се виним, „опустошени” от невинност. Вината ще е само „грим” от „абортирана” дълбинност...
Иван Бозуков
Самозаблудата ечи
по коридора на мечтите.
Недосънувани лъчи
линеят в сянката на дните.
От днес започва утре – знам –
и... ще се случи с днешна дата.
Тълпа ще съм, ще бъда сам
и... новото ще е познато.
Крещейки някой ще мълчи,
а друг мълчейки ще говори.
Смях радостта ще заличи,
сълзите... – тъжните истории.
От мъдрост някой ще кънти
на кухо и ще си представя,
че себе си е победил,
а всъщност... ще се е прежалил.
Надежди ще избухват пак
и... ще се стапят в безразсъдство.
Ще профучават влак след влак,
а пътят им ще е... безпътство.
Така ще е, ще бъде дим
онуй, що вчера е горяло
и ще зовем необходимост
случайността, че е умряло.
Разпалено ще се виним,
опустошени от невинност.
Вината ще е само грим
от абортирана дълбинност.
Ще заридаем от права,
живота си опровергали.
Ще се събудим след това,
щастливи, че сме го проспали!
Спущено на 22 април 2014.