„Бетонирани” пристрастия
Просто „бетонирани” пристрастия – ще съм „никой”, няма да „болиш”...
Хайван Торбалан
Вероятно ще ти кажа: Здрасти!,
ти пък хладно ще ме поздравиш –
да не кажа, че прозират страсти
в думите, които с мен делиш.
Ще ти кажа нещичко банално,
с мен ще сториш същото и ти.
Ще е весело и пасторално
и така мигът ще отлети...
После... времето ще се забърза –
самотата ще го закали...
Чакането с теб ще ме обвързва,
Теб пък с мен това, че ни дели.
Думи има, ала са фалшиви –
думи, напоени с тишина;
думи протоколно пестеливи;
думи – звукове без дължина...
Дефектират чувствата нелепи,
коматозни мислите мълчат...
Трепетите ми са все по-слепи,
все по-еднополюсно звучат.
Отзвучава нещо като среща,
смляна в маломерен лабиринт
от години идещи насреща... –
блудкаво позьорство, смешен финт...
Смешно е за някой наблюдател,
който в свойта будност е заспал
и сънувал, че е нагревател,
всичко проумял и... изгорял!...
Не изгаря само суетата,
вездесъща като глупостта,
бледа като силует в мъглата,
несломима като лудостта...
Лудост е да не вербализираш
онова, което те гнети –
скитащ в себе си да се прибираш
И да вярваш, че това си ти!...
Вдъхновено ще ти кажа: Здрасти!,
пак тъй хладно ще ме поздравиш.
Все ще съм експлозия от страсти,
ти пък цяла вечност ще мълчиш...
Вяло ще примигва битието,
ала няма да се случи... – знам.
Ще се трупат тишини в сърцето
и така... ще остарявам ням...
Другото е бегло като бемка –
някъде, където не вреди,
като политическа полемика,
нийде не оставяща следи.
Другото е и море, и зима,
и храна, и книги, и... печал.
То не дава, ала и не взима,
не заставя да си го разбрал...
Другото ли? – Има ли го още,
или в летаргичен сън се скри?
Може би е само пир среднощен,
бутафорно жалък призори?...
И отново ще ти кажа...: Здрасти!,
пак да бъдеш хладна ще решиш.
Просто бетонирани пристрастия –
ще съм никой, няма да болиш.
Спущено на 15 май 2014.