„Бетонирани” пристрастия

Просто „бетонирани” пристрастия –
ще съм „никой”, няма да „болиш”...

Хайван Торбалан


Вероятно ще ти кажа: Здрасти!,

ти пък хладно ще ме поздравиш –

да не кажа, че прозират страсти

в думите, които с мен делиш.


Ще ти кажа нещичко банално,

с мен ще сториш същото и ти.

Ще е весело и пасторално

и така мигът ще отлети...


После... времето ще се забърза –

самотата ще го закали...

Чакането с теб ще ме обвързва,

Теб пък с мен това, че ни дели.


Думи има, ала са фалшиви

думи, напоени с тишина;

думи протоколно пестеливи;

думи – звукове без дължина...


Дефектират чувствата нелепи,

коматозни мислите мълчат...

Трепетите ми са все по-слепи,

все по-еднополюсно звучат.


Отзвучава нещо като среща,

смляна в маломерен лабиринт

от години идещи насреща... –

блудкаво позьорство, смешен финт...


Смешно е за някой наблюдател,

който в свойта будност е заспал

и сънувал, че е нагревател,

всичко проумял и... изгорял!...


Не изгаря само суетата,

вездесъща като глупостта,

бледа като силует в мъглата,

несломима като лудостта...


Лудост е да не вербализираш

онова, което те гнети –

скитащ в себе си да се прибираш

И да вярваш, че това си ти!...


Вдъхновено ще ти кажа: Здрасти!,

пак тъй хладно ще ме поздравиш.

Все ще съм експлозия от страсти,

ти пък цяла вечност ще мълчиш...


Вяло ще примигва битието,

ала няма да се случи... – знам.

Ще се трупат тишини в сърцето

и така... ще остарявам ням...


Другото е бегло като бемка –

някъде, където не вреди,

като политическа полемика,

нийде не оставяща следи.


Другото е и море, и зима,

и храна, и книги, и... печал.

То не дава, ала и не взима,

не заставя да си го разбрал...


Другото ли? – Има ли го още,

или в летаргичен сън се скри?

Може би е само пир среднощен,

бутафорно жалък призори?...


И отново ще ти кажа...: Здрасти!,

пак да бъдеш хладна ще решиш.

Просто бетонирани пристрастия –

ще съм никой, няма да болиш.


Спущено на 15 май 2014.


Назад към Художеството барабар с всичките ни художествени творения

Назад към целокупните плитчини на всичките дълбокомислия

Към началната страница на сайта