Блян от „мъртви листа”
Ако в написаното по-долу „съзрете” поне „зрънце” оптимизъм, написалият го тутакси ще се превърне в... светофар!
Иван Бозуков
На всички, чийто „несломим” оптимизъм надделява над ведрата радост от баналното безсмислие, наречено „живот”... – Амин! Авторът
Поетичен дискурс
в прозаична реалност. –
Обичта е без курс
в лабиринт от бруталност.
Няма как да умре
нероденото, няма
и ще бъде добре
да е самоизмама!
Само тъй е живот,
па макар илюзорен,
без да дебне за брод,
за ответ, за прозорец...
Някой подло се скри.
Някой мъдро умира.
Някой глупост дари
с навика да презира...
Репресирана страст.
Подлютена умора.
Невъзможен екстаз
насред нищо и... хора.
А светът си е свят
и не чувства, нехае... –
Рай ли е или ад,
просто... не го касае.
Някой ще го възпей,
друг ще иде на църква,
трети... ще се засмей,
та... да не се обърква...
Прозаичен симптом
в поетична обвивка.
Просто... людски синдром –
да сълзим през усмивка...
Неначеващи дни
спят в несвършващи нощи. –
Всичките сме страни
в нещо, дето ни гложди...
Плевели от мечти
в буренясал театър. –
Споменът е блатист,
а копнежите – вятър...
Блян от мъртви листа
мъжделиво не гасне. –
Влюбен е в есента.
Може да е безгласен.
Може да е тъга,
ако радост не иде,
да съзира брега,
пък бил той и невидим...
Битието е взрив,
просто плътност от... нищо!
Всичко друго е... срив,
тъпота, пепелище...
Идеалът горчи,
неизменно изгубен,
ала ще облекчи
тоз, що в него е влюбен...
Поетично: Поне?
в прозаично: Не зная... –
Някой ще бъде: Не!,
Друг ще дръзне: Желая!...
И така ще върви –
между сянка и лудост –
туй, което гневи,
отегчава, възбужда...
Просто... вечен конвейер
на творене и смърти,
който няма къде
(и кога) да се свърши...
Тегне лунна печал
над руини сърдечност
и живота проспал
някой дебне за вечност.
Някой люто горчи,
друг разтапя се в нежност. –
Все едно е – личи –
както ще да изглежда.
Както ще да свисти
тоя вихър – животът.
Всичко ще ни спести,
щом отмине ни с грохот...
Крехък есенен здрач
светлината пронизва.
Идното е палач,
прежното... го изгризва...
Прозаичен късмет
в поетична фаталност... –
Всяко бягство е смет,
всяка спирка... – баналност?...
Спущено на 1 септември 2014.