Болка

Боли ме, че от пустота „пищи”... –
„пищи” денят, без свяст „пронизал” свойто утро...

Хайван Торбалан


Боли ме и... боли, че ме боли.

Какво ли е човекът? – Пръст в абсурдна форма?

Боли ме, че... сърцата са скали,

а чувствата – релефната им униформа.


Боли ме, че от пустота пищи... –

пищи денят, без свяст пронизал свойто утро.

Боли, Боли, че... болката си ти –

боли, че всяка дълбина е само... лустро!...


Боли, ах, как боли ме вечерта –

не тази, просто всички вечери са слепи!

Болят като затръшната врата

и... се оттичат бледи, мъртви и... нелепи...


Боли, Боли свирепо любовта –

боли тъй, както никой никога не помни

и... както всекиго обича тя,

с упойващ еликсир на жило, но... отровно!...


Боли ме, ах, боли като разлом,

като студена мълния, като... раздяла,

като ударил в тъмното циклон,

като ръждива страст в безстрастие изтляла...


Боли ме, ах, боли ме като страх,

като слъна, попарила безплоден порив,

като тъга, в която изгорях,

защото някой никога... не отговори.


Спущено на 26 април 2015.


Назад към Художеството барабар с всичките ни художествени творения

Назад към плитчините на дълбокомишленостите

Към началната страница на сайта