Човекът
Човекът – някакво си тяло и някаква душа..., и дух... – невзрачна сянка като цяло, нелепа твърдина... от пух!...
Иван Бозуков
Така и не разбрах човека,
макар да се родих човек.
Безумен, подличък и... крехък,
подскача той от век на век.
Все се преструва на обиден,
все нещо люто го гнети –
малокалибрено ехиден
и... съзерцателно блатист.
В тресавище от идеали
затъва, после ги руши.
Ще се събуди ли? – Едва ли! –
С действителност ще се теши.
Загърбил своята нищожност,
с илюзията, че е цял,
копнее да е нещо сложно,
а пък е просто... изпростял!
Натрапчиво амбициозен,
надъхан, целеустремен...,
бленува да е сериозен,
а е... налудно възпален!
Достойнство има си човекът
и брани крепости... от прах -
религия..., наука..., рекет...
или пък нещо като тях!
Човекът – някакво си тяло
и някаква душа..., и дух... –
невзрачна сянка като цяло,
нелепа твърдина... от пух!
Проблясва сам – като комета,
насън, случайно и... без стил.
До края някак ще докрета,
а после... просто не е бил!
Спущено на 18 март 2014.