Достойнството
Достойнството – неустоима „стръв” за всеки, който иска да е важен, „скала” да бъде, в нещо да е пръв... – пуст хоризонт, ала... „многоетажен”!...
Иван Бозуков
Достойнството е плява и баласт –
триумф на предвидимата посредственост,
наивно деградираща до власт,
която си е и целта, и средството!
Достойнството – бълнуване за мощ
на някой, който иска да е силен,
пък всъщност си е прозаично лош,
бидейки поетично инфантилен!
Достойнството – неустоима стръв
за всеки, който иска да е важен,
скала да бъде, в нещо да е пръв... –
пуст хоризонт, ала... многоетажен!
Достойнството – нелепа суета,
преструвката, че слабостта е сила,
самоналожената самота
да си си сам и пленник, и закрила!
Достойнството – пломбирана печал,
игра на блудство с блудкава себичност,
несретата, че някак си успял
да се стопиш в обсесията личност!
Достойнството – един фалшив фрагмент
от битие, което отчуждава,
гротескно достолепие, цимент,
кристалче ледена самозабрава!
Достойнството – измислен ореол,
клоака от защитни механизми,
неистов вик, че царят (не) е гол,
щом вкаменелост е... от ригоризми!
Достойнство ли?!... – Мизерен автокулт
в абсурдно укротена мелодрама,
комедия от вяра и... инсулт
в банална треска от самореклама!
Спущено на 30 март 2014.