Една обикновена мелодрама
Една лъжа – една-едничка само, „миниатюрна” като хладен повей, една лъжа, „фалшива” като драма и точно толкоз... жизнена основа!...
Хайван Торбалан
На всички с липсващ (или фатално недостатъчен) усет за мелодраматичното. Авторът
Не искам да горча, да бъдеш призрак
и да мълчим, говорейки... за нищо!
Не искам да съм безобиден изверг,
когото милостиво да разнищваш!
Не искам, разнебитен от реалност,
да дишам проиграни идеали,
съзнавайки, че би било фатално
да трепне лъч сред ледове заспали!
Не искам непробуденото пладне
дълбока нощ да бъде и... студена,
а поривите вечно да са жадни,
пленени в смъртоносна откровеност!
Не искам да не смея от обида,
а ти да дръзваш хладна, от учтивост;
мечтите си в забрава да зазидам
с утехата, че са били красиви!
Не искам, не, не искам, не умея,
от огнен вихър да застина в камък,
странейки от живота да живея,
мъждукането да наричам пламък!!!...
Една лъжа – една-едничка само,
миниатюрна като хладен повей,
една лъжа, фалшива като драма
и точно толкоз... жизнена основа!
Не искам – зная, вече няма друго,
което да посмея да поискам!
Не искам... – да не искам е услуга,
Която ще успея да устискам!
Не искам!... Ах, не искам ли? Не искам?! –
Каква пародия от разглобеност!
Ведно печал, комедия от искреност,
стерилност и... потентна раздвоеност!
Да – раздвоен е и опустошава
езикът на прехвалената истина –
заставя ни ненужно да изтляваме
с дежурната презумпция за смисленост!
Не искам да чертая своя пристан
с отломките от твоята безбрежност... –
Сега е куртоазия и... писък
от тишина, брутална като нежност.
Спущено на 1 май 2014.