Една „замръзнала” усмивка
Датата е 16 май, годината – 2014, мястото... – някъде в света, той (НЕПОНОСИМИЯТ)... – неистова „алергия” от страх за своя блян, тя (БЛЯНЪТ)... – „трасиращ” „спазъм” на агония от нервност...
Хайван Торбалан
Ръката върху телефона,
в душата ти е смут.
В полуда мислите се гонят
с предчувствие за студ.
Набираш номера и – Ето!... –
светът за миг е спрял...
Напразно – просто е... заето –
страхът е наедрял...
След малко – казваш, - след минутка
за малко ще съм жив!
Какво от туй, че ще съм блудкав,
досаден и... фалшив?!
В теб трепва нещо като радост,
сърцето ти бумти!
За малко, но ще е наслада! –
бленуващ тръпнеш ти...
И вече проиграваш сценка
на двоен монолог. –
Словесност с нулева полемика:
играеш без залог.
Играеш, както си го правил
и... както занапред –
без риска да си я заставил
да те превърне в лед...
Но ето – вече стана време
да пробваш втори път.
Страхът ти е като екзема –
и видим, и... от плът...
Тогава... нещо припращява
и... телефонен звън!
Не вярваш, не си се надявал:
Нима не е насън?!
Усмивка устните докосва,
душата се топи.
За миг бутон и пръст едно са
и... леден послепис!!!...
Гласът й реже и убива –
свисти като бръснач.
Усмивката ти си отива
и... се превръща в плач...
В момента не й се говори... –
за седмици напред.
Опитваш да й го оспориш
и... вече си наглец!
Добре – две седмици и нещо... –
мълвиш, – е..., нейде там...
Прави каквото щеш – отсреща
отвръщат и... си сам...
Спущено на 18 септември 2014.