Фантазии от „облачни” прозрения
Не ме интересуват интересите, които само „фесове разклащат” и... сирене обменят за приятелства...
Иван Бозуков
Разбрах... – не ме интересуват хората –
особено ония, дето вият нощем,
че дневната им дажба не достигала.
Не ме интересува и умората –
особено оная, що не гложди
душите людски, а е просто... свикналост...
Не ме интересуват и пробойните
на щастието в мъртвия порядък,
белязали съня на безметежните,
нито сълзите им, били поройни те,
защото са заслужена награда
за райския екстаз на... безутешните...
Не ме интересува даже пристанът,
където неочаквано заседнала
гнезди любов, която... не обича,
а дипли се безплътна и... на пристъпи,
безспоменна, хвърчаща, неуседнала...
и отчуждена все по себе тича...
Не ме интересува тишината
в сърцата на имитативно живите,
бленуващи единствено за... сила.
Не ме интересува и вината
в главите на безоблачно ленивите –
преструвка само, че ги е ранила...
Не ме интересуват интересите,
които само фесове разклащат
и... сирене обменят за приятелства.
Не ме интересуват и завесите,
предназначени само да разхлаждат
в пожар от... нажежени обстоятелства...
Не ме интересува и... е минало,
че може да сме повече от риби,
захапали стръвта на непонятното...
Разбрах – света сърцето е притиснало
и в празен съд болящо се излива,
туптящо с ритъма на... необятното.
Спущено на 13 декември 2014.