„Глупава” си, моя горо
Който веднъж те погледне, той вечно лелее да би могъл на твоите „клади” да се сгрее...
Тъпанар Дрънкар
Това е актуализован вариант на стихотворението на Любен Каравелов Хубава си, моя горо.
Глупава си, моя горо,
кибичиш нахалост,
и вселяваш в сърцата ни
мебелната слабост.
Който веднъж те погледне,
той вечно лелее
да би могъл на твоите
клади да се сгрее.
А комуто стане нужда
с теб да се прослави,
той не може, дорде е див,
брадва да остави.
Глупава си, моя горо,
кибичиш нахалост,
и вселяваш в сърцата ни
мебелната слабост.
Трупите ти – бъгавите,
Шумките ти мръсни,
листи в цветове убити,
плевелът небръснат,
на блатата красотите,
калните ливади... –
туй блесъкът е всекогаш
на твойте наслади.
За сърцето пиршество е,
жизнена основа,
че в сечта едничка види
твоята обнова!
Кога види как брадвата
с тебе се захваща,
то под стърготинен шепот
с песен те изпраща.
Спущено на 27 май 2014.