Химн на работохолика
И ето го – с концепции за всичко, но те се свеждат до едно-едничко...
Иван Бозуков
Той ден и нощ се бъхти неуморно,
но в туй за него няма грам минорност!
Яде на крак, почти не спи, умира,
но работата трябва да не спира!
Почивка ли – каква ужасна драма
работохоликът работа да няма!!,
че има си човечецът повеля
на работа да ходи и в неделя!
И ето го – с концепции за всичко,
но те се свеждат до едно-едничко:
да си спести нелепото безсилие
на мигове без трудово усилие!
Припев:
Където и да бъдем – вътре, вън,
дорде ядем, и будни, и на сън... –
без грам почивка работа да вършим,
а пък било и нищо да не свършим!!!... –
Амин!
Край на припева
Щастлив ли е? – Разбира се! Че как!!!
Щастлив е, зер, та той не е глупак!
Нещастни са ония дето пискат,
че работата много ги притиска!
Животецът какво е, ако не
завод - поточна линия поне!
Не, няма тука никаква дилема -
трудът безспир екстаз е..., не проблема!
Затуй да се потрудим в перспектива,
да сторим европейска директива,
и в нея да вградим възторжен вик:
Човекоединица равно на работохолик!
Припев:
Където и да бъдем – вътре, вън,
дорде ядем, и будни, и на сън... –
без грам почивка работа да вършим,
а пък било и нищо да не свършим!!!... –
Амин!
Край на припева... и на химна