Хроника на едно обикновено напиване
Признание напира и... „се чупи”. „Взривиш” ли го, с какво ще го „изкупиш”?...
Хайван Торбалан
Поредна чаша – няма перспектива.
Душата е пустинна и... горчива.
Отвъд тъгата всичко е еднакво. –
Излишно е дори да се оплакваш.
Светът е зид от думи вкаменени,
дълбоко в тебе нейде наслоени.
Уви – едва ли някога ще стане
далеко да са и... опровергани?
Поредна глътка – пари питието.
От мъртвина потръпва битието.
За час ще бъде малко по-различно,
ала отново семпло и... безлично!
Признание напира и... се чупи.
Взривиш ли го, с какво ще го изкупиш? –
Не стига фалшът, чувствата не искат –
не са предназначени – да устискат!
Отпиване... – поредното такова.
Трион от блянове те разфасова.
След малко ще си спяща непонятност,
а утре... – вчерашна неадекватност...
До теб присяда мълком самотата.
Повтаря ехото на тишината.
Отпива с устните ти..., за да можеш
покоя й със стих да разтревожиш.
Спущено на 14 септември 2014.