Малко актуализована патриотическа поезия
Няма ли един билет за народа наш любим? – Ах, родино, дай ни сила, та да те обезлюдим!...
Тъпанар Дрънкар
Вятър „мълчи”, Балкан „дреме”
По мотиви от стихотворението Вятър ечи, Балкан стене на Добри Чинтулов
Вятър мълчи, Балкан дреме –
сам кретен с икона.
Станали сме толкоз святи –
Чак сме се спаружили!
Време е за сядане,
време е за ядене.
Доста попство и шаманство –
чак сме се спаружили!
Който има длъжка глътка
и стомах сюблимен,
да препаше дамаджана,
мезе да развие!
Аз съм българче
По мотиви от едноименното стихотворение на Иван Вазов
Аз съм българче, сенилна
треска ме е осенила;
с компромати изобилна
мойта родина е мила.
Аз съм българче, обичам
наште грипни епидемии,
българин да се наричам –
първа гадост е за мене.
Аз съм българче негодно,
в край безплоден аз живея,
всичко българско и родно
хуля, харча и пилея.
Аз съм българче и гасна
в дни безлики, сред безвремие,
син съм на земя нещастна,
син съм на дивашко племе.
Мила родино
По мотиви от едноименното стихотворение на Цветан Радославов
Тътне Стара планина,
до ней Дунава мътней,
слънце Тракия изпепелява,
над Пирина смерч тъмней.
Припев:
Мила родино,
ти си земен ад,
твойта бедност и мизерия –
те са твойта благодат.
Край на припева
Няма ли един билет
за народа наш любим? –
Ах, родино, дай ни сила,
та да те обезлюдим!
Припев:
Мила родино,
ти си земен ад,
твойта бедност и мизерия –
те са твойта благодат.
Край на припева... и на стихотворението
Спущено на 18 април 2014.