В чест на най-великото изобретение

Написано срещу струята на климатик в жаркото утро на 11 юли 2011 г.

Иван Бозуков

Навън от пек се камък пука,

ала прохладно си е тука,

където малък, но велик,

пърпори тихо климатик.

Със слънцето не се спогажда.

Живителна прохлада ражда.

Апък когато сняг забръска,

приятна топлина разпръсква...

Ах, колко хиляди години,

било е нужно да отминат,

с лета горещи като пещи,

със зимни студове зловещи -

години епидемии и всевъзможни кризи,

с виновник главен все метеорологичните капризи!

Ала дойде на таз тегоба краят.

С направата на климатика човекът произведе Рая!

И още спорят разни кухоглави:

Възможен ли е Бог? Какво ли представлява?...

Да, има Бог, и при това велик

и той, разбира се, се казва Климатик!

Че броди по света една-едничка истина,

която да отричаме ще е нелепо и безсмислено:

Ни куче, ни пари, ни автомобил, ни лекар...,

А точно климатикът, е най-добрият приятел на човека!

Затуй, дори без капка колебание,

да прогласим най-мъдрото послание!

И нека то да зазвучи с многомилярден вик:

Във всяка къща – не, във всяка стая климатик!!!