Нима?!
Пространства „полудели” сблъскват се и... „мрат”, „разсечени” за кой ли път от „бич”, наречен... „щастие”...
Хайван Торбалан
На всички, които тая нощ – която и да е – не спят, ала не от прекомерна преумора и/или от... кулинарен глад... Авторът
Клеясъл в патина от гнойни полипи,
светът нелепо се крепи
върху руини от мечти... –
Нима не знаеш ти,
че кух е и... гнети?!
Да вярваш е пародия и... шепа дим,
екстазът – непотребен грим,
поръсил скелет от печал... –
Нима не си разбрал,
че всичко туй е... кал?!
Затлачени от буци помътняла страст,
душите – сенки от баласт –
вещаят залези и здрач... –
Нима не си бегач,
прегърнал своя... плач?!
Опърпани повели за любов и мир
във вакуум лутат се безспир
и все мълвят за дан и... крах... –
Нима се вглеждаш в тях
без усет, че са... прах?!
Болящ и тука, и отвъд..., скрипти духът
под тонове прогнила плът,
надлежно стрита в... бесове... –
Нима ще призовеш
да е красив и свеж?!
Ако си разглобен от омерзение,
не стига мирозрение,
не, то подробност е и... хлад... –
Нима не сещаш глад
да бъдеш своя... ад?!
Строшени думи в изоставен телефон
бледнеят на измислен фон
и деградират до абсурд... –
Нима не чувстваш студ,
че страст си..., без маршрут?!
Животът ли? – Кипеж в побъркал се естет,
анихилиран до... пастет
от случаи... без случване... –
Нима с налучкване
ще спреш... разручкване?!
Пространства полудели сблъскват се и... мрат,
разсечени за кой ли път
от бич, наречен... щастие... –
Нима с безвластие
громиш препятствия?!
Не ще го разбереш въобще – ни там, ни тук –
смеха, че всичко е... боклук,
а ще си креташ... възмутен... –
Нима живееш в плен
на призрак-блян за... ден?!
Разнищени от истини валят лъжи.
Нетленна правдата лежи
в ковчег, скован от принципи... –
Нима ще изкипиш
от порив... да заспиш?!
Разбира се, че смисълът е само фронт
от хоризонт до хоризонт...
Съдбата е... статистика... –
Нима от мистика
твориш... балистика?!
Спущено на 3 октомври 2015.