Нулево събитие
Изричайки това на много висок, ала – поне привидно – спокоен глас, той извади пистолета от джоба си, насочвайки го светкавично към политика пред себе си и, виждайки как неколцина охранители хукват към него, произведе изстрел...
Иван Бозуков
Тази сутрин нулистът пристигна в офиса си по-рано от обикновено. Налагаше се да подготви демонстрация за обучаемия, който трябваше да се появи след половин час.
Нулистът свали якето си – навън валеше лек пролетен дъждец и то бе влажно, - окачи го на закачалката, седна на нулевия си стол, включи нулевия си компютър и, загледан в изгряващия нулев екран, нахлузи на главата си нулевите слушалки.
Нулистът знаеше, че далеч не е сред най-добрите в занаята. Не бе обаче и сред най-некадърните, така че криво-ляво щеше да се оправи с обучаемия. Оставаше само да открие подходящите за целта нули и той напрегна взор и слух, за да не пропусне мига...
Улови ги не повече от минута след началото на претърсването. Бяха две на брой (понякога, макар и рядко, се случваше да са повече, дори доста повече, ала сегашната ситуация бе сред най-типичните).
Нулистът изчака уловените нули да дойдат на фокус, сетне посегна към нулевия пулт пред себе си и включи опциите за контролирането им:
Браво! – възкликна вътрешно. – Точно в средата!
След това бавно започна да бели обвивките им. Оказа се, че едната нула е професор по икономика, а другата – изтъкнат политик.
- Мнооого подходящо за обучаем! – доволно изръмжа нулистът, хвърляйки поглед на прикрепената към някакво устройство върху бюрото все още празна енергийна капсула. – Такава експлозийка ще се получи, че ще я напълни до ръба!
* * *
Професор Амис Бродко възлезе на магистралата и натисна педала на газта. Трябваше да побърза, ако не искаше да пропусне началото на срещата с кандидата за представител в местния парламент Ханимир Грудер. А той не искаше. За нищо на света. Бе си подготвил толкова много въпроси, че и цялата вечер не би му стигнала, ала знаеше, че ще може да зададе едва два, максимум три.
Бродко уважаваше Грудер. Бе политически активен и бе присъствал на срещите с кандидатите и на другите партии, ала все пак му се струваше, че съчетанието между прагматичната платформа на партията на Грудер и решимостта на самия Грудер да направи всичко възможно за реализирането на заложените в нея принципи и намерения е ако не най-доброто, то поне най-малко неприемливото при настоящите обстоятелства...
И точно тогава всичко внезапно се промени. Ръцете му върху волана някак безпричинно започнаха да се потят, а мислите му препуснаха в галоп в различни посоки.
Трябва да си купя пистолет! – проблесна в съзнанието му. – Просто трябва!
Ала защо? – изписка някакъв гласец вътре в него. – Защо да трябва? Какво точно налага това?!
Няма значение – тросна се съзнанието му. – Щом трябва, значи трябва и толкова...
* * *
Макар че оставаше почти половин час до началото на срещата, залата вече бе доволно пълна, а Ханимир Грудер за пръв път в дългата си политическа кариера изпита притеснение, че ще говори пред много хора:
Това пък защо? – озадачи се той, прибягвайки към най-елементарното обяснение: - Явно напрежението през последните дни ми идва в повече.
Днес Грудер възнамеряваше да говори за икономическата платформа на партията си, адаптирайки я към условията в района, ала някак чувстваше, че – както никога досега – няма да се получи.
Страх? – запита се с обземаща го лека паника. – Аз, Ханимир Грудер, уплашен от най-силното си оръжие, а именно политическата пропаганда, за която винаги съм си мислил, че е в кръвта ми?!
Колкото повече началният час на срещата наближаваше, толкова повече растеше притеснението му. Накрая той тръсна глава, казвайки си:
Всичко ще бъде наред. Просто някакъв неизпитван до момента от мен трик на съзнанието ми...
* * *
- Значи напрежението трябва внимателно да се дозира? – запита обучаемият, докато нулистът манипулираше с нулевия пулт пред себе си.
- Излишно е да се разхищава нулева енергия – обясни последният. – Скъпа е. Просто трябва да следиш нулевите характеристики на обектите и в зависимост от тях и от моментното състояние на съответната нула да подадеш необходимото за случая напрежение.
- Нула – професор по икономика – 21.4% - зачете се на глас обучаемият, - нула политик – 12.7%.
- Просто нулата политик е доста по-лабилна психически в сравнение с нулата професор по икономика, а и моментното състояние на първия благоприятства проявите на тази му лабилност – с едва доловимо отегчение отговори нулистът, мислейки си колко е досадно да се обясняват толкова очевидни неща. Сетне, след като приключи с манипулациите по нулевия пулт, продължи: - Обикновено 15-20% напрежение се оказват достатъчни. Рядко се случва да се подава такова от порядъка на 25-30%, а случаите, когато се налага да е над 30%, са истински изключения. Именно тогава обаче – подсмихна се – и притокът на нулева енергия е най-интензивен. Случвало се е тя да е толкова много и да нахлува в капсулата така интензивно, че да пръска стените й!
- А сега какво следва? – осведоми се обучаемият. – Какво бе предназначението на последните операции по нулевия пулт, които извършихте?
- Сега ще чакаме – облегна се в креслото си нулистът. – А с последните си действия по пулта подсигурих технически постъпването на нулевата енергия, която ще се отдели след малко от набелязаните нули, право в капсулата, при това – по възможност – без никакви разхищения.
* * *
Амис Бродко пристъпи в залата едва минута-две преди началния час на срещата. Мнозина го познаваха – бе известен човек – и му кимнаха за поздрав. Усмихвайки им се разсеяно, той бе настанен от организаторите на едно от незабавно опразнените специално за него места на първия ред.
Знаех, че няма да ме проверят за оръжие (доста известен и – следователно – благонадежден съм, за да си позволят да ми го причинят), но все пак защо взех пистолета със себе си? – запита се. Сетне, неуспявайки да си отговори на този въпрос, леко напрегнато се облегна в стола си.
Точно тогава прогърмя гласът на един от организаторите, който с няколко думи представи Грудер и му даде думата.
Докато политикът заставаше на мястото си и вземаше микрофона, Бродко изпита растящо безпокойство.
Та той съвсем не е такъв, за какъвто го мислих! – проблесна в съзнанието му. – Неувереността се излъчва от всяка пора на тялото му!
Началото на речта на Грудер потвърди това предположение на професора по икономика. Ала вместо да бъде отегчен и под влияние на това си настроение да напусне срещата, той продължаваше да седи на мястото си, а всички въпроси, които възнамеряваше да зададе на Грудер, се бяха изпарили от съзнанието му. Вместо това в ума му се оформяха други думи, при това такива, за които предполагаше, че никога не ще се случи да употреби спрямо когото и да било:
Измет! – възкликна вътрешно той. – Та той, дълбоко уважаемият от мен само до преди час Грудер, е не начетен политик с чудесна дикция, а просто една... измет!
В това време Грудер бе започнал речта си неуверено, като често се запъваше и дори на няколко пъти се изчерви, поглеждайки нервно към часовника си.
Не! – каза си внезапно Бродко. – Този фарс не бива да продължава нито минута, нито секунда повече!
Сетне плавно се изправи и, фиксирайки Грудер с унищожителен поглед, гръмко заяви, посягайки към джоба си с дясната си ръка:
- Вие сте първокласен мошеник! Ясно съзнавате, че това, което плямпате в момента, са пълни глупости! Такива като вас изобщо не бива да се раждат, какво остава пък да стават политици и да лъжат хората така безогледно, както го правите в момента!
Изричайки това на много висок, ала – поне привидно – спокоен глас, той извади пистолета от джоба си, насочвайки го светкавично към политика пред себе си и, виждайки как неколцина охранители хукват към него, произведе изстрел.
Грудер остана прав още миг, като върху лицето му постепенно се изписваше смайване, сетне се килна на една страна и... се срина в локва от собствената си кръв. Изстрелът на Бродко бе безпощадно точен и Грудер бе мъртъв още преди тялото му да докосне земята.
* * *
- Почти до ръба! – възкликна обучаемият.
- Дори очаквах да е малко повече – с леко съжаление отбеляза нулистът. – И тази обаче е задоволително количество – призна той.
- И за какво би стигнала? – полюбопитства обучаемият.
- За снабдяване на едно средностатистическо домакинство с нулево електричество за около денонощие – отвърна нулистът, разкачвайки капсулата от устройството, към което бе прикрепена, - а може би за оборудване на един офис като този с нулева апаратура или пък – защо не – дори за приготвяне на пикантен нулев обяд за десетима в изискан нулев ресторант...
- За всички тези неща?! – облещи се обучаемият.
- Иска ти се – засмя се нулистът. – Само за едно от тях, естествено. Казах ти, че нулевата енергия е скъпа.
- А какво е съотношението на смеските в подаваното нулево напрежение? – поинтересува се обучаемият.
- Различно – обясни нулистът. – Зависи от случая: малко злоба, малко завист, малко несигурност, малко страх, малко разочарование, малко надменност, малко самоувереност..., такива неща.
- Ами нулевите войни? – продължи да пита обучаемият. – Как се генерират и поддържат те?
- О, за разпалването и поддържането им в активно състояние се изисква специална апаратура, налична само в големите лаборатории – отвърна нулистът, отклонявайки поглед от нулевия екран и сваляйки нулевите си слушалки. – Ако ме питаш обаче как действа тази апаратура и какво представляват въпросните лаборатории, няма как да ти отговоря, защото съм нулист на ниско ниво – сви рамене той.
- А няма ли друг начин за получаване на нулева енергия, освен..., хм..., посредством нулиране на нулите? – зададе поредния си въпрос обучаемият.
- Що за въпрос?! – изгледа го изпод вежди нулистът. – Че какво друго е предназначението на нулите, ако не да бъдат нулирани?!
Сетне, поколебавайки се, добави:
- Горещо ти препоръчвам да не задаваш такива въпроси на преподавателите си, защото току-виж си се оказал неблагонадежден и си се превърнал в поредната... нула.
Най-сетне в офиса се възцари мълчание. Навън отново бе заваляло и капките приспивно ромоляха в листата на дърветата – просто обикновен нулев пролетен дъжд, захранван от разположен неизвестно къде генератор на нулева енергия.
Спущено на 23 септември 2014.