По периферията на нощта
Ленива злост и плаха страст не правят късо съединение. По периферията на нощта е бездна от съмнения...
Иван Бозуков
По периферията на нощта
безвредни се оттичат думите
за безполезните неща –
патент на малоумните.
Полезното е суета,
белязана с печат за смисленост,
по периферията на нощта
от някого измислена.
По периферията на нощта
умира някаква си истина,
обикновена като страх,
нелепа и безизходна.
Бледнее спомен за мечта,
която вехне неразлистена
по периферията на нощта
сред зъбери от искреност.
По периферията на нощта
човекът беше вдъхновение.
Сега е само пустота
и мъжделиво тление.
Остана нещо от света,
но дерайлирало в изкуственост.
По периферията на нощта
заключени са чувствата.
По периферията на нощта
гъмжи от нещо несънувано.
Скрежат отломки от екстаз
под форма на бълнуване.
Ленива злост и плаха страст
не правят късо съединение.
По периферията на нощта
е бездна от съмнения.
По периферията на нощта
немее някакво си питане
пред незалостена врата... –
но само с Не изписана!
Преструвка, фарс и... самота;
самоналожено тъгуване.
По периферията на нощта
не става за ликуване.
По периферията на нощта
емоциите са минирани.
Отпор ще срещне радостта,
щом не е контролирана.
Абсурдна стръв е нежността,
ако е криво огледалото.
По периферията на нощта
е краят... и началото?