По периферията на нощта

Ленива злост и плаха страст не правят късо съединение. По периферията на нощта е бездна от съмнения...

Иван Бозуков


По периферията на нощта

безвредни се оттичат думите

за безполезните неща –

патент на малоумните.


Полезното е суета,

белязана с печат за смисленост,

по периферията на нощта

от някого измислена.


По периферията на нощта

умира някаква си истина,

обикновена като страх,

нелепа и безизходна.


Бледнее спомен за мечта,

която вехне неразлистена

по периферията на нощта

сред зъбери от искреност.


По периферията на нощта

човекът беше вдъхновение.

Сега е само пустота

и мъжделиво тление.


Остана нещо от света,

но дерайлирало в изкуственост.

По периферията на нощта

заключени са чувствата.


По периферията на нощта

гъмжи от нещо несънувано.

Скрежат отломки от екстаз

под форма на бълнуване.


Ленива злост и плаха страст

не правят късо съединение.

По периферията на нощта

е бездна от съмнения.


По периферията на нощта

немее някакво си питане

пред незалостена врата... –

но само с Не изписана!


Преструвка, фарс и... самота;

самоналожено тъгуване.

По периферията на нощта

не става за ликуване.


По периферията на нощта

емоциите са минирани.

Отпор ще срещне радостта,

щом не е контролирана.


Абсурдна стръв е нежността,

ако е криво огледалото.

По периферията на нощта

е краят... и началото?


Назад към целокупното наличие на художествените ни творения

Към началната страница на сайта