Похвално слово за юриста
Написано по повод решение на Русенския Районен съд от 30 ноември 2010 г. относно наложена санкция на интернет-доставчика НЕТУОРКС-БЪЛГАРИЯ ООД гр. Русе заради наличния достъп на потребителите на последния до филма Тринадесетата годеница на принца.
Иван Бозуков
Не е откритие, а всеизвестна истина, че правото е тегъва история,
затуй предлагам като противодействие
на юридическото празнодействие
от днес насетне само в стихове да си говорим.
Та, значи, ако на един юрист
дървета две дадеш, та огъня да преоткрие,
от тях, горкичкият, ще изчегърта лист
от стриктно подпечатана, нотариално заверена и надлежно прошнурована хартия
Но не, не ще се свърши всичко с тоя акт,
че той едва прелиминарна предпоставка е на същински юридическия факт!
На тоз изрядно правен лист юристът ще напише
туй, що по-долу следва и под което с гордост името си ще изпише:
Да преоткриваш огъня с дървета две –
ще пише нашият юрист, изпаднал в правен транс –
туй в противоречие е с алинея триста петдесет и две,
член осем, ред едно, от Закона за екологичния баланс,
където в експлицитна форма
фиксирана е следната дефинитивна норма:
„Дървета да сечеш ей тъй, без нужда”,
„за извършителя сурови наказателни последици възбужда!”
„Дърво едно ако изкорениш”,
„в затвор от ден до три години ще лежиш!”
„Ако пък дръзнеш две да отсечеш”,
„там за месец до години десет ще се озовеш!”
Не стига туй – ще продължи юристът, кипящ от възмущение,
и с право, -
ами да преоткриваш огъня с дървета две е тежко престъпление
и според Кодекса за огненото право,
където, в алинея шестстотин седемдесет и пет,
член десет, ред двеста тридесет и седем,
третирано е авторството огнено като предмет...
Та там постановява се категорически, за път единствен и последен:
„Не може никой, бил той незаченат, жив или умрял”,
„на Прометея авторството огнено да дръзне да оспори!”
„И ако все пак някой би посмял”,
„години сто поне, та до хиляда чак, в съдилища би киснал... и по затвори!”
Не, няма как – юристът ще заключи, -
да триеш две дървета и да не научиш,
от туй последиците че са вездесъщи,
все пагубни и винаги едни и същи!
Не става с две дървета – ясно.
Да пробваме тогава трик не толкова ужасен.
Да отправим към юриста апелация
за скромен заем, за чието връщане ще гарантираме със устна декларация.
Да го помолим, да речем, за двадесет стотинки –
до утре само и то за автомата за кафе, не за палачинки.
Как мислите, дали ще се смили?
Разбира се, че как, пък бил и пестелив!
Ще се смили, но само при едно условие,
при туй нищожно, без грам от затруднение!
Да – ще рече, - ала като основа
на дружеското наше съглашение
необходим е договор – но в писмен вид,
облигационен договор между кредитор и длъжник.
Ще ни излезе евтин и ще е в изряден вид.
Ще го изготви мой приятел – в тая сфера кипял и врял старик.
Ще платим, да, но само по петдесетина лева,
ала в замяна ще имаш моите стотинки двайсе не ден, не два, дори не седмица една,
а месец цял – и то с перфектен договор, а не тъй, на голото доверие!
При туй и лихвата ще бъде малка - взимаш двайсет, връщаш двайсет и една!...
Не става, брей, юрист е туй, не тиква!
Каквото и да му подхвърлиш – всичко в клишета юридически натиква!
Дали е тъй обаче – май открихме
що да сторим, та юридическият гений в него малко да утихне!
Какво ще кажеш – питаме, предвкусвайки победа –
Да идем на кафе, а може да опитаме и отсреща сладоледа?
Ще черпя аз, че днеска имам повод.
Заплата взех и тоя факт да те почерпя е железен довод.
О, как се оживи юристът и ни изгледа бодро: Значи консултацийка?
Чакай, май нося в джоба поне едничка декларацийка!
Да, ето я, сега се подпиши ей тука!
Парите дребни са – хвърли ги на боклука!...
Не, не – отклоняваме без настроение
примамливото предложение.
Сега се сетих, че имам важна среща в службата...
Та, бързам, значи... Консултацията ще почака, не е чак толкова черезвичайна нуждата...
А, значи среща в службата! –
наостря слух юристът и пак крои ни шапката.
Дали случайно – пита – тая явка
не ще е твърде важна, за да мине без юридическо обслужване?...