Презрение
Бленуваш смисъл – значи си идиот!!!
Иван Бозуков
Презирам тоновете философия,
които мъдрост глупостта зоват!
Презирам свръхмодерните утопии –
въздушни кули, скелети без плът!
Презирам всички попски измишльотини,
че смисъл скрит животът имал бил!
Презирам захаросаната показност
на вери от баналности прогнили!
Презирам жалката благотворителност
на вятърничавата ни безмозъчност!
Презирам протоколната ни мнителност
към всяка неочаквана безкорисност!
Презирам рахитичната ни гражданственост,
възвеличила правото на ядене!
Презирам войнстващата ни порядъчност,
зовяща лудост всяка изненада!
Презирам пустословното ни плямпане
за хармоничен начин на живот,
за екология, за здравословно хранене...
Бленуваш смисъл – значи си идиот!!!
Презирам блудкавата толерантност,
удавена в море от евфемизми!
Презирам я – стерилната безпаметност,
зовяща свойта мимолетност истина!!!...
Но стига вече... – даже и презрението
нуждае се от себеуважение.
Да – в него има и любов, и трепети...
Презирай – но презирай със съмнение!