Ще те мечтая
Така ще бъде – ще „струи” тъга оттам, където радостта ще „плаче”, завинаги „изгубила” „брега” и... „станала” житейска неудача...
Хайван Торбалан
Ще те мечтая в други цветове –
сегашната ти версия е... сива.
Умряха в теб ония светове,
в които бе болезнено красива.
Ще те мечтая в кръпка самота,
в безумие, което ме изпива,
в излишни думи, в тръпка от екстаз,
орисана да бъде мълчалива.
Ще те мечтая в крехката печал
на отегчената ти непонятност,
в която всичко се превръща в кал
и... в дразнеща за теб неадекватност.
Ще те мечтая в буря от покой,
с неистов вик за мъничко човечност.
И тоя вик ще бъде само мой,
А откликът... – безмълвен като вечност.
Така ще бъде – ще струи тъга
оттам, където радостта ще плаче,
завинаги изгубила брега
и... станала житейска неудача.
Ще те мечтая в пориви от мраз,
с очакване, което ще е... нищо.
Знам, нищо ще е всичко между нас –
завинаги, на всякакво равнище.
Ще те мечтая трескаво, а ти
Без страст ще дебнеш всяка моя грешка.
Ще я наказваш с време без мечти,
с ирония и... хладни забележки.
Така ще мине цял един живот,
опровергаващ своята наличност –
с илюзии за нещо като брод
през пустота, наречена... първичност?!
Спущено на 23 юни 2014.