Вечерни щурци
„Скрибуцат” като „счупено” небе, чиято глъб мълчания „разнищват”. А беше време или пък... не бе, когато „трелите” им бяха... нищо...
Хайван Торбалан
Цвъртят на вечност в края на деня,
на самота цвъртят и... на далечност.
Уви – долавям ги дори в съня,
белязали душата с безутешност!...
Цвъртенето им – зъзнеща печал –
света превръща в ледена пустиня
за всеки, непотребно развенчал
потребата животът да е... тиня.
Убива ме звънтящият покой
на еднострунната им монотонност.
Ще си остане тайна как и кой
пленил ги е в безлика безсъдбовност.
Скрибуцат като счупено небе,
чиято глъб мълчания разнищват.
А беше време или пък... не бе,
когато трелите им бяха... нищо...
Да, зная, че е винаги сега
и че са мъртви всичките предита.
Възкръсва само спомен за тъга
която в хленча на щурци е скрита...
Цвъртят в бездомно вехнещия здрач
на вечерите с празна многолюдност.
Цвъртенето им носи дъх на плач
и... на неизлечима непробудност...
Не искам да ги слушам, ала те
цвъртят до болка, до абсурд, до... писък!
Цвъртят с извечния авторитет
да са природа от порядък нисък...
Отсъствието дебне в хор щурци,
боли в безспирната им канонада.
На плавно разложение творци,
цвъртят като изчадия от ада!...
Цвъртят като парченце от прибой
в безлунна нощ на безполезен скитник,
съзнаващ без остатък и... без бой,
че само в нищетата е... отличник...
Цвъртят щурците, хлопва вечерта
кепенците на думи и утехи,
побързала да стрие пепелта
от нечии несбъднати... доспехи...
Далеч си все, а те са вечно тук –
не, тука са, понеже си далече.
Гласа ти са заместили със звук,
кънтящ от празнота в самотна вечер...
Цвъртят на вечност в края на деня,
с цвъртене, нагнетяващо далечност.
Пощадата мираж е и в съня,
навеки инфектиран... с безутешност...
Спущено на 5 септември 2016.