По „склона” на превалящото „пладне”
Сега си след средата на мига, „разтеглен” в риторичното... „Живея!” и „безпощадно” сведен до... „сега” – след „искам” и преди... да се разсмея!...
Иван Бозуков
Съзират дълбините своя крах,
годините щом почнат да напредват.
Пораснах ли, така и не разбрах –
следи от прах по чувствата полепват.
Нима онуй, в което бях горял,
е същото, в което днес мъждея?!
Илюзия ли е, че бил съм цял,
утопия ли е, че се пилея?!...
Не ме интересува есента,
щом пролетта била е безполезна.
От нищото към нищото летя –
От бездната изплувал ставам... бездна!...
Така е просто всичко в тоя свят
на блянове и стойности... без стойност,
на нищети, с които си богат,
обогатени с... празна многослойност...
Допуснеш ли за малко своя здрач
в душата ти фантазми да заплита,
ще си останеш даже и без плач,
ала... с излишък от самозащита!...
Животът ти, навеки недозрял,
неволно пътят ти ще е пресякъл.
Ще се повтаряш като папагал
и правейки го... ще си се прецакал!...
Ще ти остава все по-малко страст,
по дефиниция... имитативна.
Мечтите си ще смъкваш пласт след пласт,
презрял природата им... абразивна!...
Умората, покълваща сега,
все повече ще се увеличава –
помитайки и радост, и тъга,
от тебе тебе ще отдалечава!...
Започне ли веднъж да се топи,
екстазът ще разкрие свойта сложност.
Ще лумва пак, но без да заслепи,
и ще си стане... противоположност!...
Покълващи безмълвия шептят,
че нещо е започнало да свършва,
че нечий свят, преставащ да е... свят,
погроми над недрата си извършва!...
Ерозията ще е вече факт,
макар едва наченала да... дращи.
Ще смесят времената своя такт,
ще сепне хлад просторите искрящи...
Ще загорчат и ледове, и зной,
в пукнатината между днес и утре.
Тогава кой ще я запълва..., кой,
щом всякое било ще те... съсухря?!
Утеха не търси във вечността. –
Тя, вечността, е неодушевена.
Сега и тука – в актуалността –
душата е единствено спасена!...
Възможна ли е късната зора? –
Навярно, но под форма на... закачка.
Започне ли да лъха на фира,
играчката се преобръща в... плачка!
Веднъж докоснеш ли се до предел,
безспир започваш да анализираш.
Таиш онуй, което си поел,
преставайки да го... деконструираш...
Полека думите ти стават... скрап,
от смислите си плавно отделени.
И... вече не съзнаваш, че си сляп
за всичко, от което са родени...
Остава само тесният калъп,
в чиято вътрешност си се положил.
Далеч е още времето за скръб –
да я пестиш си си самоналожил...
Присягаш се към всякое сега,
та да подишаш още малко свежест
на бурите житейски от снега,
които утре ще наричаш... тежест!...
Така без вест пристига трезвостта,
в застиващи вулкани вкаменена,
обвеяна в безбурна тъпота... –
следа от сянка в жизненост пленена...
Съзнаваш, че завършен си... почти,
че вече можеш само да се спускаш
от нивга неживени висоти,
с илюзията, че... не ги напускаш...
Несетна леност плъзва подир теб,
напомняйки ти, че си стръв от нужди...
Далечен полъх от пустинна степ
познатостите преобръща в... чужди!...
Ах, как брутално ясно става, ах,
каквото с теб започва да се случва!
Баналността в лъжата...: Не разбрах!,
как мъдро... да живееш те отучва!!!...
Отминало е бъдещето – да,
преминало е просто в... предстояще.
В душата ти е вписало следа –
несбъднат спомен в бегло настояще...
Не, няма драма в дебнещия хлад
и... в старостта, която той вещае.
Все още някак си оставаш млад,
ала и вече... без да го мечтаеш!...
Безлика сянка спуска се едва –
закотвя се в сърцето на мечтите.
Те няма да се сринат от това,
но... ще заспят на идното в мъглите...
И ето, научаваш го и сам,
макар от други вече да си чувал:
Светът е свят, когато е... голям.
Смалиш ли се, от него си... отплувал!...
Сънуваш се наяве и... грешиш,
че този сън е твърдина от будност,
че стига само в нея да заспиш
и... ще стопиш мъглата от налудност!...
Сега си след средата на мига,
разтеглен в риторичното... Живея!
и безпощадно сведен до... сега –
след искам и преди... да се разсмея!...
Разсмиване ли?! – ще запиташ ти,да, ти, сломен от жаждата за смисъл.
Как смях, щом в теб неистово „пищи”
агонията между дух и мисъл?!
Не питай, ако нямаш сетиво
за чудото, наречено Вселена,
за нищото на своето: Какво?,
израждано от вярата в... гангрена!...
Ако животът ти е руина,
ала такава... с лъскава фасада,
ако прозреш, че не е от злина,
със смях се инжектирай за награда!...
Да, смей се и в смеха преобрази
във фалш и маска всяка каузалност!
Тъй нежно в глъбината порази
насмешката, наречена... нормалност!
Спущено на 3 май 2016.