Книга първа: Това се случи в Балония – Част 6: Учредяванието на пасмината билярдска
Била тая Хутова хубавица ненагледна. Толкоз блескава била, чтото чек Тийнангро затуляла. Имала тя коси тевни като бълхарски облак, лице бело като бълхарско изпражнение, зъркели смеящи се като бълхи на угощение с месищата на конист безантски и снага тънка като върволица бълхи в индианска нишка източени!...
Иван Бозуков
Процъфтевало, значи, та чек връзвало вагабонтство Балония има-нема цяли 120 зими от учредяванието му Исперяхово. Тевни дъждоносия обаче се над него надвесили със самото установявание на вагабонтствуванието Карруммасово при отпочванието на IX век. Не, совсем не че бил Карруммас лошав или нящо от тоя сорт, ама не умеел пасмината да си подбира, клетият!
Та при отпочванието на това едно вагабонтствувание свое решил той пръв помощник да си избира. Не, совсем не че за нящо потребен му бил такъв, ама чтото такава била традицията балонска.
Та условил се Карруммас конкурс да стори измежду 257-тях си най-славни конисти, като повелил оня от тех, что успее от 94 метра със стрела бълха жъртвена да уцели, ама хем хептен в средата да я тресне мизерникът, пръв помощник негов да стане.
Пък те, жъртвените бълхи, се трудно нахождали! Дорде найдят 257, че – ей така, за всека сгода – и още 44 отгоре, бая зор зъркелизовали конистите Карруммасови!
Е, свръшила се и тая работа най-сетне, което и случило се едвам при окончаванието на пръвата зима от коронясванието Карруммасово. Та решил по него повод Карруммас купон да стори, ама голем един такъв, почти сватбоподобен, та чек все едно поне 328 от най-славните конисти балонски бракуват се, ама хем хептен с жените си, с по 5-6 от любовниците си, па и с целата си челяд биля!
Е да, ама по време на тоя един знаменит купон, на самият който даже цяли 12 жъртвени бълхи за слава Тийнангрова затрити биле, Карруммас отпущил се, та изпил не както обичайно било 8, ами цяли 22 и половина чеши вино бълхарско и тъй насвяткал се, чтото чек в несвяст строполил се, та помислили конистите му славни, че в селенията Тийнангрови преселил се бил и още нея вечер почнали наследник да му дирят.
Не щете ли обаче свестил се Карруммас по некое време, ама хем-хептен в тевна доба. Па като зафатил да попръжа, ама всичко наред – и конистите свои, и целата им челяд, па битер с бълхите биля!
Минало се не минало обаче и изтрезнел, ама такъв срам лют го обзел от туй едно бесувание, чтото заклел се, чтом помощник си избере, последният от негово име пръвите хартиени закони на вагабонтство Балония да стори и в тех специален рол на тежките наказания досежно системно злоупотребляющите с вино бълхарско да отреди...
Та почнало се най-сетне бълхоцелението от 257-тях конисти Карруммасови чек в късното следпладне, кога Карруммас зафатил лека-полека на него си да идва от изпитото вино бълхарско. Даже имало голема вероятност церемониумът отменен да биде, ама въздъхнали накрай конистите пръви Карруммасови, кога Карруммас не само зъркелите си кървесали опулил, ами и да оди взел да се мъчи.
Изреждали се, значи, 257-тях конисти Карруммасови връз една бълха жъртвена, дето на конец през клон дървесен провесена била, ама само четирима от удрящите по ней веке 143 случили да я уцелят, и то чек в перифериумът неин и не само че не успели да я усмъртят, ами и подлютили я до такваз степен, чтото опасност реална създала се последнята сите присътствуващи с поглед да изпепели, ама до сетнята кост биля!
Пък биле бълхите жъртвени величествени, та чек величието им се незнаело, барем хич! А такива биле, чтото угоявани биле тия бълхи специално жъртва Тийнангру принисани да бидат.
И точно в тоя сюблинен един момент в стрелкова поза озовал се не друг, ами най-тежкият от конистите Карруммасови, совсем не безизвестният през всичкото време по-сетнешно Думан Пуевски, когото грядущите поколения Бълхоспасителят още назовавали и затуй скулптори с лика му ваяли и кланяли им се биля, хем хептен доземи.
И до днес сред балосторите спор бива, хем хептен лют един такъв, колко тежеел бил поменатият Пуевски. Ясно било едно: имал масивно туловище и гръмовно гласище. Досежно първото обаче е хич неясно биля колко ще да е тежеело, ама споменуваните числа в историята балонска движат се некъде между 200 и 250 килограма. Что се отнася до гласището Думанско обаче нема спор, чтото като извикал от едното краище на вагабонтството, ехото от гласището му чек в най-далечното от другите краища балонски със сила свръхчеловеческа удряло се, па се устремно надире вракяло и едва не тръшвало притежателя на това едно гласище!
Ама сега думата ни е не за гласището на поменатият тоя конист Карруммасов, ами досежно това как се случило тъй, чтото Думан Пуевски Думан Пуевски да стане. А случило се туй чудно нящо ето тъй.
Изстъпил се, значи, Пуевски, бълхата да цели, па предвид бавността и дебелината му вред хохот настал. При това подсмихвал се снизходителско и самият Карруммас. Ама хич биля се не стряпнал Пуевски, ами само ги измерил с поглед и рекъл им:
- Смейте се вий, ничтожества нещастни! Смейте се, ама ще видите като я уцеля, хем хептен в средата биля! Така ще я уцеля, че на кръст ще стане!
При тия негови громки слова поменатата бълха така напънала се от конеца да се откине, чтото зъркелите й едвам не изхвръкнали.
А в това едно време Пуевски таман вдигал лъка си и фатил бил да се цели. Докле се целил обаче краището на лявият му преден крайник отплеснало се и стрелата полетела много преди да свръши прицелванието му! Ама чудно полетела тая една стрела Думанска! Така полетела, чтото сторила неколко виражиума воздушни и некакви си движения параболически, така чтото накрай хем хептен към центъра на средата на бълхата устремила се и – О, чудо! – не само я уцелила на същото туй място, ами и, на всичкото отдолу, на кръст я сторила!!!
Тишина гробска настала после тоя един чуден полет. А за най-злобно хихикалите до преди малко противници Думански (изключая Карруммас, естествено) совсем скоро и гробски дни настали!...
И от него ден като повеке от родни детета свои бълхите заобичал Пуевски. Толкоз ги заобичал, чтото предишната си страст – а именно пуйките – занемарил совсем. Та тука е местото да поменем, че наричал се Думан Пуевски тъй, чтото като малечък пуйките обичал твърде много да пасе, па докато пасеел ги, думал им. И то думал им Пуевски едни таквиз слова сладки, чтото толкоз омайни биле, че на същи бълхи мязали...
Ама ний да се не откланяме, ами да продлъжим с деянията Думански, сред които първенствуващ рол имат възложените му от Карруммас хартиени закони, подсторванието Карруммасу пасмина билярдска да учреди, изобретяванието на Винетката, разгромяванието епохалско на тефтератора безантски Бикобора и, естествено, чудното трансформирование на Балония от вагабонтство в кръстоломство. Преди да разкажем за тия чудни неща обаче, да проникнем в интимностите на същия тоя Пуевски, на вагабонтина Карруммас и, разбира се, на пръвата – и при това единствена – възлюблена на последния, прекрасната Бръмла Хутова.
Била тая Хутова хубавица ненагледна. Толкоз блескава била, чтото чек Тийнангро затуляла. Имала тя коси тевни като бълхарски облак, лице бело като бълхарско изпражнение, зъркели смеящи се като бълхи на угощение с месищата на конист безантски и снага тънка като върволица бълхи в индианска нишка източени!
Та залюбил Карруммас тая мома прекрасна. Па като я залюбил, предложил й при него да поминува. Ама толкова прехласнат по нея бил, че на всекакви едни условия согласието си давал, хем хептен всичкото, стига тя да му пристанела или поне нящо от тоя сорт сторила да била. Та тя имала била само едно-едничко условие, а именно дорде е в шатрата му, Карруммас мимо зъркелите й да се не весва, барем хич. А Карруммас что да стори – толкоз бил чалнат по нея, че, разумява се, склонил...
Откак обаче Карруммас Пуевски пръв свой помощник сторил, за разлика от него самия последният доста често в шатрата с Хутова усамотявал се, милостиво предоставяйки Карруммасу собствената си шатра с всичката й инвентарност барабар. Научил се обаче Карруммас, а еднаш биля и със собствените си уши чул, че дорде Пуевски с Хутова усамотявали се, последнята некакви много странни звукове издавала, га че стенела, клетата! И решил тогас Карруммас Думану да дума досежно тая твърде съмнителна една работа. Па издебнал той пръвият си помощник в едно таквоз безпомощно состояние человеческо, а именно дорде последният от течностите свои телесни в храстите освобождавал се, и подхванал тъй тая работа:
- Ти, Думане – рекъл, – доста често при единствената ми възлюблена (а именно при сладката ми Бръмличка) одиш.
- Е па да – изгледал го с нящо като слабо неразбиране Пуевски, - че и сега оттам се връщам биля!
- Ама като одиш при ней – твърде немилостиво Карруммас континизовал, - що от устицата нейни неземни такъви едни стоноподобни звукове излязват?
- А, те и от мойта уста излязват ама хем хептен същите звукове - обяснил пръвият му помощник, - само дето гласището ми е малечко по-дебелшко, та по-скоро на инфразвукове мязат и затуй ги нечуваш, преславни Карруммасе.
- Е па что, что?! – настоеел да разумее Карруммас. – Что такъви едни жални звукове от устите ви излязват?!
- Ами, чтото – свел глава Пуевски, дорде величествено загащвал се..., - е па чтото тя все за теб, пре славни Карруммасе, хортува ми, ама толкоз жално, че и мен биля жал ме фаща!
- Жал за мен у сладката ми Бръмличка?! – опулил се неверващо Карруммас. – У самата ней, дето мимо погледа си дорде е в шатрата ми ме не допуща?!
- Да – потвърдил пръвият му помощник, - у ней самата.
- Е па что тъй?! – въпросирал го Карруммас, и некак си тъй строго изгледал го. – Нито болест некаква тръшнала ме е, нито на бран смея да ода, та да ме не некоя случайна стрела перне, та досущ като жъртвена бълха в селенията Тийнангрови да се преселя!!!
- Ами тя дума ми – обадил му с тайнствено едно гласище Пуевски, - чтото ти до днес нищо си не бил сторил биля, та името си в историята балонска със златни букви да изсечеш.
- Ох, право думаш, Думане! – тежко тежко въздъхнал Карруммас и право в зъркелите Думански опулил се. – Щеш ли ми стори такваз една услуга, дето и името ми със златни букви в историята балонска да изсече, па и теб в пръв помощник на най-преславния от всичките славни владетели балонски да стори?
- Е па ща, как да не ща – с готовност Пуевски пред повелителя си изстъпил се, ама досущ в позата, в която бил, дорде целил бълхата, благодарение на което едно чудно целение сегашният си пост обладавал.
- Тогаз възлагам ти хартия от бълхи да сториш – разпоредил се Карруммас, - па на ней пръвите писмени закони балонски да изпишеш. И още да бидат некои от тия закони досежно злоупотреблението с вино бълхарско, ама хем хептен тежки наказания за нарушающите ги да предвидиш. Па всичко туй да разтръбиш, чтото от мене, от самият Карруммас, иде.
- Ама ти отде знайш, преславни Карруммасе, чтото законите, дето ще измъдрувам, по съртце бидат ще ти? – загледал го с една такава въпросоподобна нерешителност (или по-точно би било да се рече нерешителна въпросоподобност) пръвият му помощник.
- Та нали щат от тебе да идат, пък ти пръв помощник си ми! – понечил да не разумее въпросиранието му Карруммас. Па сетне махнал с краището на предния си крайник и отсекъл: - Айде занимавай се с таз една важна работа, ама и сладката ми Бръмличка да ти помага, чтото си ми е умничка тя, ама хем хептен повеке от сите вас, славните ми конисти, воглаве с тебе биля. А дорде го правите, аз на славни угощения с най-пръвокачествено бълхарско вино вагабонтската си особа ще посветя...
И заел се Пуевски с тая задача от пръвостепенна една важност, ама заел се сериозно – толкоз сериозно, чтото в течение на неколко месеца през всичкото време двамата с Бръмличка в шатрата Карруммасова стоеели и от дейност законоделска кански охкали и пъшкали, а Карруммас пък шатрата Думанска обсебил и на славни угощения с вино бълхарско в ней особата си вагабонтска подложил.
И ето, най-подир пръвите закони Карруммасови връз ама най-пръвокачествена бълхарска хартия светопоявили се, пък ако и да не биле тия закони от Карруммас самия, а от пръвият му помощник Пуевски и от единствената възлюблена Карруммасова Бръмличка измъдрувани. Като за пример привеждам некои от тех, та да се види каква епохалска славата Карруммасова била, па и на пръвия му помощник Пуевски битер:
Закон 436, досежно злоупотребляющите с виното бълхарско:
Аз, вагабонтинът балонски Карруммас, повелявам из всичкото ми вагабонтство най-много по 8 чеши вино бълхарско на ден да се пият! Отпочне ли некой деветя чеша, да биде наказан супа бълхарска цела година да не куса и 3 бъчви с вино бълхарско мене да проводи!
Закон 524, досежно приготовляващите вино бълхарско:
Аз, вагабонтинът балонски Карруммас, повелявам из всичкото ми вагабонтство вино само от доказано здрави и при това най-сочни бълхи да се приготовлява! Случи ли се некой вино от бълхи недостатъчно годни за тая дейност свята да прави, да се отсече краището на лявия му преден крайник и от вагабонтството ми да бъде натирен, та да си търси късметът извън него!
Закон 651, досежно злословението по адрес на употребляющите вино бълхарско:
Аз, вагабонтинът балонски Карруммас, повелявам ако некой биде чут досежно употребляющите вино бълхарско да злослови, да му се отсече краището на предния дясен крайник и да биде натирен да си търси късметът не само извън вагабонтството ми, ама и през три земли/вагабонтства отвъд него!
Закон 719, досежно състезанията по надпиване с вино бълхарско:
Аз, вагабонтинът балонски Карруммас, повелявам победителят в състезание за надпиване с вино бълхарско да се не признава за такъв, ако не е изпил най-малечко 50 и половина чеши от последньото...
И ред други такива чудни неща Думан и Бръмличка сътворили докле охкали и пъшкали в шатрата Карруммасова. Карруммас пък в същото туй време пръвокачествено вино бълхарско арно попийвал си и с чудни гозби бълхарски замезвал си.
Та случило се еднаж шатрата му – сиреч обитаваната от величествената му особа шатра Думанска – некакъв много странен странник да навести. А причината била, чтото Карруммасу на бълхи да гледа условили се биле. Та попийнал си тоя странник и похапнал си наедно със самия Карруммас, па сетне обадил на несъщият домакин свой, чтото времекръшкач бил, ама не от много далечното бъдеще. И като обадил туй Карруммасу, некаква си голема кутия из дебелият си джеб, който арупски наричал, изтръскал, па пред Каруммаса изтипосал я. Ама била тая чудна кутия разтежителна некаква си, та странникът пред Карруммаса изпружил я, ама тъй изпружил я, чтото на трапезиум същи станала. Па сетне от поменатият си джеб арупски топчета некакви си връз тоя един несъщи трапезиум изръсил, а също и пънчета дънероподобни, что кеглери назовал, па и пръчка да бидат целени топчетата, та кеглерите да събаргат. И после неколко посещавания на същият тоя странник Карруммас совсем се прехласнал и занесъл по тоя трапезиум несъщ, что приносителят негов билярд назовавал. Дотам се Карруммас прехласнал и занесъл по туй чудо, чтото привикнал кеглерите с топките без пропуск да цели, хем безпрестанно биля, даже дорде попийвал си арно вино бълхарско и стомахът облажавал си с гозби същи!
Та заборавил покрай билярда Карруммас и на бълхи гледанието, и сладката си Бръмличка с Думана биля, па и (една най-голема лошавина съща) славните конисти свои!
Пък люти биле тия конисти Карруммасови. Толкоз люти биле, чтото взели да се пенявят и даже да си шушукат съща глупост една, а именно тая, че Карруммас побъркал се бил и (О, Тийнангро Пресвети!), че масълцето му да светят твърде свето едно дело да биде щяло!
- Той само билярд бий – думали те Думану, - вино бълхарско лочи и гозби бълхарски нагъва! Па за нас ич не мисли биля! Ами да – веке саблите ни ръждясаха! Колко време мина как къде Бълхаря не сме одили, барем ни един пукнат безант не сме оплячкосали и телото му угощение на бълхите не сме сторили! Ами да – заслабнаха ни бълхиците и скоро хем хептен изпонатръшкат ще се!!!
- Чекайте – възпрял ги Думана, - по-спокойно. Вий в шатрите си повърнете се, па аз още сега отивам с Карруммас преславен да се срещнем и работата да оправим...
- Не – конистите славни Карруммасови рекли. – Хич се не трае веке! Я по-арно Бръмличка прекрасна вагабонтка наша да сторим, та рахатлък и оплячкосвание вредом из всичката земля балонска да отпочнат!
- Чекайте! – рекъл им пак Думана. – Ей сега ви забирам, ама хем всичките, и право при Карруммаса преславни, та да се разреши най-сетне всичката тая работа, хем за всичкото време до землеидванието на вагабонтството Тиинангрово.
Па рекъл Думан туй на конистите пръви Карруммасови и хич се не маял биля, ами повлекъл ги с Карруммас самият да ги лицезре.
А Карруммас в същото това време билярд биел, та чак прахоляк страшен в шатрата му несъща вдигал се. Тъй го и заварили, кога в последнята Думан и пръвите му конисти намерили се.
- Ей го, видиш ли го! – задумали Думану пръвите конисти Карруммасови, сочейки Карруммасу. – Ей затуй затрием ще го и на бълхите телесата му дебели на угощение арно предоставим ще!
Тоз час обаче изтрезнеел Карруммас от петтях чеши бълхарско вино, что него ден веке изпил бил, па към славните си конисти с Думана битер зъркелите си свъсени от трапезиумът билярдски повдигнал.
- Е па что щете, вагабонти нйедни?! – гръмовно ги той въпросирал. – Ако щете да ме трепите, поне играта чекайте да си довръша!
Па смълчала се пред тоя строг взор пасмината Каррумасова, пък в тоя един момент и в кратуната Карруммасова гениална идея пръкнала се.
- Вижте кво, славни конисти мои – рекъл той веке совсем по-спокойно. – Оти сакате да ме трепите, наместо краището на десния ми преден крайник да целувате?! И знайте ли что, вагабонти нйедни? Е па чтото решил съм нова пасмина сред конистите си да сторя, ама една най-величествена такваз.
Докле хортувал им тъй Каррумас преславни хем смълчани биле всичките му пръви конисти, барабар с Думана биля. И доволен от туй, види се, Карруммас континизовал, като позволил си от чешата си с вино бълхарско яка глътка да опъне биля:
- Па ще нарека тая пасмина билярдска и само из средите нейни всичките ми помощници в управляванието на вагабонтството ми произхождат ще...
Па настала тогаз една радост нечувана и всичките пръви конисти Карруммасови с Думана барабар фукнали краището на предният му дясен крайник да целуват.
- Чекайте! – повелил Карруммас, същото туй краище величаво повдигайки. – Имам условие билярди да станете. Такива ще сторя само тия сред вазе, дето ще съумеят билярд да се научат да бият...
Па минало се не минало време и доста от славните конисти Карруммасови билярд да бият научили се и – разумява се – билярди станали.
Ама с туй славно начинание билярдско совсем се не свършват подвизите Карруммасови, па и тия на Думан и Бръмличка. За по-сетнешните такива обаче ще ви разкажа следующият път.