След раздялата
След раздялата... – Колко патетика за един обичаен синдром! Няма страст – само „хладна” естетика – Просто... вечно „немеещ” „разлом”...
Хайван Торбалан
След раздялата всичко е сиво,
дерайлирал е нейде светът.
Крехко чувство, до болка красиво,
е изгубило облик и плът.
След раздялата няма надежда,
Просто... лашкане в някой тролей.
Хоризонтът пропаднал изглежда,
бавно гасне екстазът и... тлей.
След раздялата минали трепети
разпиляват се в спомен... и дим.
Глъхнат недоизречени шепоти.
Крехък гасне денят и... раним.
След раздялата няма илюзии,
нито трепети, нито слова –
само скрап от душевни контузии
и... безцветен покой след това.
След раздялата... – Колко патетика
за един обичаен синдром!
Няма страст – само хладна естетика –
Просто... вечно немеещ разлом...
След раздялата вече е никъде
туй, що никога не е било.
Избледняло е всяко постигане,
щом е птица с едничко крило.
След раздялата следва разбиране,
уплътнено от мъдра печал.
Яснотата е сляпа от взиране,
а мечтата – пробит идеал.
След раздялата... – Не се е случила!
Как без среща да се разделим?!
Как без мълния гръм да сполучи?!
Без будуване как да заспим?!!!...
Спущено на 3 май 2014.