Стихотерапия
И нека да е тъжно и студено навеки в „тинята” на „дълбините”, щом „смазваме” с чука „Обикновеност” напиращия порив на мечтите!...
Хайван Торбалан
Запасът ми от думи е изчерпан,
а няма хоризонт отвъд тъгата.
Все по-фалшив ще ставам и... изнервен,
все по-непостижими – чудесата.
Страхът, чудовищно апоплектичен,
превзема глъбините на душата,
а пък животът, трезво анемичен,
копнежите белязал е с разплата.
Вред динамизъм, ала... обездвижен,
неумолимо гърчи всяко чувство
с жестокия апел: Бъди безгрижен!
Реалността приемай за изкуство!
Ах, колко тягостни са тия фрази,
предназначени за кретеноиди,
които нивга никого не мразят,
но винаги на всички са обидени!
В несретата на личното пространство
оплакват свободата си изгубена
с параноичното си постоянство
в строшения й скелет да са влюбени...
Без срам пропагандираме дифузии,
пестейки на удавниците сламката;
не произвеждаме дори илюзии,
а само прагматичната им сянка!
И нека да е тъжно и студено
навеки в тинята на дълбините,
щом смазваме с чука Обикновеност
напиращия порив на мечтите!
Стихотерапия, сарказъм, ярост...
и... ето я – смъртта е разсмъртена.
Кипи човешката многомилиардност
и... изкипява... в нищото пленена.
Спущено на 22 септември 2014.