„Стопени” светове

„Припуква” нечий свят,
понеже е... „на късо”,
„направен” от „екстракт”
на „хайде” и „изкъсо”...

Хайван Торбалан


Стопени светове

в безкрайност вледенена,

нечути гласове

в невидима Вселена...


Нелепо е да спиш

в безстрастия от будност,

безсмислие – да бдиш

в сънувана налудност...


Реалността – фира

от неживяни вчера

сега е пещера

от невъзможна ера...


Животът – лабиринт

тунелно парцелиран

разнищва те без финт

и... без да е умиран...


Припуква нечий свят,

понеже е... на късо,

направен от екстракт

на хайде и изкъсо...


Проблясъкът е мрак,

щом мрачини го дебнат,

щом пак, и пак, и пак

в безсветие е впрегнат...


Дими като взривен

на идното вагонът,

старателно спестен

на тия, що го гонят.


Неистово квичи

зурлата на съдбата,

за да обезпечи

поредната разплата...


Повтарящ се рефрен

безспир бумти в душата:

Все същ е всеки ден –

„наивитет” – играта...


В разпенена мъгла

клатушкат се мечтите,

разперили крила

разбиват се в скалите...


Понявга сладостта

горчи като отрова

и крахът в любовта

е нейната основа...


Стопени светове

скрежат отдалечени,

нечути гласове

в незримост са пленени...


Спущено на 10 юли 2016.


Назад към Художеството барабар с всичките ни художествени творения

Назад към плитчините на дълбокомишленостите

Към началната страница на сайта