Студени очи
Наблюдавате ли как ви гледат... понякога? Странно, какво ли виждат отвъд вас? Може би тъкмо онова, за което вашите собствени очи са „слепи”... по необходимост?!...
Иван Бозуков
Не, не е нужно да се вглеждаш в тях.
Излишно е – те просто са... студени.
Не сепва ги ни болка, нито смях –
отдавна са били опустошени.
Кога, какво, къде, защо и как...?
Не казват нищо – думите са вятър,
искрици нежност в приливи от мрак,
нелепи роли във фалшив театър.
Студени са – студени като лед,
следящи зорко за самоизмама.
Две ледени очи без светоглед,
очи, в които пламък просто... няма!
Наивно слепи за света отвъд
Агонията от комфортни пристани,
на дребно красотата ще громят
с утехата, че съзерцават истини!
Така ще мине цял един живот
и хиляди такива като него. –
Все в бездната ще дирим небосвод
и себе си към дъното ще теглим!
Безсмислия в пустини от мечти –
това е всичко в този свят измислен.
Измислица са тия две очи –
кристалчета от ледове излишни!
Не, не е нужно да се вглеждаш в тях,
за да откриеш липсващо вълнение.
Не сепва ги ни болка, нито смях... –
И за слепеца просто са... студени!
Спущено на 12 април 2014.