Сънувани мълчания
Сказание за празнота, в която някой нищо не пробуди, защото бе „Вселена” от заблуди, че може да е своя страх...
Хайван Торбалан
Духът ми пие пустота. –
Не стигат думи бегло разменени
с едничкия апел да са студени
в прегръдката на вечерта.
Поглеждам в теб и се оглеждам в... нищо.
Животът ми е интервал
между родил се и умрял –
кух интервал, от тишина разнищен...
Не чакам, не зова... – Без глас,
без страст, избутвам дните мълчаливи.
Копнежите единствено са живи... –
за мен и никога... за нас...
Дълбае издълбаното тъгата,
в която съм се разпилял,
от невъзможност озверял,
нарамил лабиринт от празни дати...
Тежи в гърдите и... Боли! –
Чудовищно боли дотам, където...
ще спре... с взривяването на сърцето... –
в отвъдно никъде... - Нали?
Съвсем не е любов, а просто... радост,
ала – Уви! – без хоризонт,
сред страх и... вечно на ремонт... –
нелепа приказка... за грам наслада...
Сказание за празнота,
в която някой нищо не пробуди,
защото бе Вселена от заблуди,
че може да е своя страх... –
страх от оная, другата реалност,
на заменими светове
в безвремие от часове...
Не бе страха си, не! – Живя нахалост.
Не бе страх – беше струйка дим,
която някой никак не понесе
и спешно из мъглата я разнесе,
за да опази своя грим... от бутафорна твърдост.
Спущено на 14 септември 2014.