Тихо!
Тихо! – Хлопва прозорец, ала не от „вражда”. Просто е „доброволец” за „мишена” в дъжда...
Иван Бозуков
Тихо! – Залезът плаче,
ала не от тъга.
Просто спира да значи
беглото си сега.
Уморените думи,
нейде – там или тук, -
ще разтягат локуми
и... ще бъдат боклук.
Изпиляват мечтата,
ако в нея болят.
Представляват разплата,
нежно щом я приспят...
Тихо! – Къса се струна,
ала не от вина.
Просто здрачът се втурна
и... пресова деня.
Рой мълчания дебнат,
лешоядно добри,
мъката да възседнат
и... онуй, що гори.
Мъдростта е подметка,
любовта – интервал -
между сметка и сметка,
между тленост и... кал...
Тихо! – Хлопва прозорец,
ала не от вражда.
Просто е доброволец
за мишена в дъжда.
Всяко утре е спомен,
всяко днес – вечността,
всеки миг – безподобен
страж на подобността.
Някой гали съдбата,
друг я млати с юмрук,
а пък тя, непозната,
е далече от тук!...
Тихо! – Вече е тъмно,
ала не от нощта.
Просто нищото стръвно
доизгриза свещта.
Беше леко безлична,
не гореше добре.
Тлееше спорадична,
само за да умре.
Всяка буря е поза,
всеки пристан – мираж,
а животът – тормоза
между връх и... вираж.
Спущено на 16 април 2017.