В първите минути след събуждане
Тъга е след събуждане и... „плевели” – нелепо като утринна въздишка по тази, от която си обсебен, обсебена да ти отвръща с... нищо!...
Иван Бозуков
Светът трепти далечен след събуждане,
бледнее сенчест в здрача на битието.
Едва мъждеят укротени нуждите
и... глъхнат поривите на сърцето...
Разтеглено е времето и... преходно.
Минутите несигурно примигват.
Отеква вяло на живота ехото.
Линеят страстите и... не изригват...
Душата е частична след събуждане –
припомня ни, че утре ще я няма.
Мечтите са невзрачни и... олющени,
летаргия – житейската ни драма...
Витаят смътни всичките вълнения
и всички заклинания са лишни.
Безкрили са и вери, и съмнения,
копнежите – безлично безразлични!...
Тъга е след събуждане и... плевели –
нелепо като утринна въздишка
по тази, от която си обсебен,
обсебена да ти отвръща с... нищо!
Така е след събуждане, а сетне
и горест, и екстази, и агония,
и страхове... в главата ще заседнат,
с натрапчивия дъх на меланхолия...
Ще се роди денят, ще пламнат лудости,
ще се загърчат в свойта непонятност...
Тогава вече ще си се събудил,
ала – Уви!... – приспал невероятното!
Спущено на 12 август 2014.