В първите минути след събуждане

Тъга е след събуждане и... „плевели” –
нелепо като утринна въздишка
по тази, от която си обсебен,
обсебена да ти отвръща с... нищо!...

Иван Бозуков


Светът трепти далечен след събуждане,

бледнее сенчест в здрача на битието.

Едва мъждеят укротени нуждите

и... глъхнат поривите на сърцето...


Разтеглено е времето и... преходно.

Минутите несигурно примигват.

Отеква вяло на живота ехото.

Линеят страстите и... не изригват...


Душата е частична след събуждане –

припомня ни, че утре ще я няма.

Мечтите са невзрачни и... олющени,

летаргия – житейската ни драма...


Витаят смътни всичките вълнения

и всички заклинания са лишни.

Безкрили са и вери, и съмнения,

копнежите – безлично безразлични!...


Тъга е след събуждане и... плевели

нелепо като утринна въздишка

по тази, от която си обсебен,

обсебена да ти отвръща с... нищо!


Така е след събуждане, а сетне

и горест, и екстази, и агония,

и страхове... в главата ще заседнат,

с натрапчивия дъх на меланхолия...


Ще се роди денят, ще пламнат лудости,

ще се загърчат в свойта непонятност...

Тогава вече ще си се събудил,

ала – Уви!... – приспал невероятното!

Спущено на 12 август 2014.


Назад към Художеството барабар с всичките ни художествени творения

Към началната страница на сайта