Последните влакове
Профучават последните влакове..., „стриват” съня, на „прашинки” го „стриват” от нявга „кресливи” утопии. Колко тихо след тях, колко „плахо” „пристъпва” денят и... „пришпорен” към „утре” света „инфектира” с... ентропия...
Иван Бозуков
Профучават последните влакове... нейде далеч,
а нощта не прощава въздишки по бегли зачатия.
Не наказва със смърт, нито с гвоздеи... в мерена реч,
просто... всичко притегля в безличните свои обятия.
Профучават последните влакове... някъде там,
дето устрема здрачът изпива, громейки го с... истина.
А пък някой в наивна безвлаковост дебне за плам,
неусетно зачерквайки мнимата своя единственост.
Профучават последните влакове..., свирят отбой. –
възвестяват финала на късното свое потегляне.
Нейде другаде вихри смирени сънуват покой,
слепи за ръба на предизвестеното си оттегляне.
Профучават последните влакове... в края на днес.
Отброяват вселенски часовници тяхното тръгване.
Избледняващи спомени стапят се в своя регрес
и... топейки се зъзнат в мираж за самоизлъгване.
Профучават последните влакове... преди полунощ,
много даже преди полунощ и преди да са... тествани.
Ще промие мъглата следите от тяхната мощ
и... да липсват ще стане тогава напълно естествено.
Профучават последните влакове..., стриват съня,
на прашинки го стриват от нявга кресливи утопии.
Колко тихо след тях, колко плахо пристъпва денят
и... пришпорен към утре света инфектира с... ентропия.
Профучават последните влакове..., глъхнат едва,
а небето не чака, небето след тях е разискрено.
В него няма ни порив, ни мисъл, ни блян, ни слова. –
Не умее да лъже, затуй няма как да е... искрено.
Профучават последните влакове... Тътнат под тях
безразличните релси, прилежни към свойто занятие.
Да долавят в тътнежа им болка, тъга или смях –
на човеците туй им е вечното земно проклятие.
Профучават последните влакове... и любовта,
заличила безспоменно скрежното свое отсъствие.
Тя е някъде там – в катакомбите на лудостта –
и на пепел ще стане от светлото и... от напътствия.
Профучават последните влакове... и самота
безгранична се стели, трасирала своето спускане
към баталната сцена, наречена блян и мечта,
от която покълва филизът на всяко напускане.
Профучават последните влакове... – Ням е светът.
Не, не е онемял, просто... тъне навеки в безгласие.
Коловози в снагата му е перфорирал бесът,
конструиран от маска на неукротими съгласия.
Профучават последните влакове... – Дебне ги страх.
Безпардонно потапят следите му в лъх от забравеност.
Очевидно което било е ще стане на прах.
А пък идното... – то просто ще е самоизоставеност.
Спущено на 16 април 2017.