Възвание към злоядите деца
Съчинено след закуска на 30 юли 2011 г.
Иван Бозуков:
Живяло някога детенце лошо.
Това дете наричало се Гошо.
Обичал Гошко много да се бие.
Връстниците си всички можел да надвие,
сразявайки ги в равностойна схватка...,
по двама-трима даже – тъй било най-сладко!
Растял безгрижно нашият юнак –
същинска бъчва, славен дебелак.
И ето – време за училище дошло,
но пак не се смирило туй детенце зло!
А още първия учебен ден
другарите си нови с юмруци приветствало за добър ден!
Родители, учители, роднини, психолози...,
започнали да мрънкат, да врещят, да го тормозят,
пък белким той склони да проумее,
че в мир с децата други трябва да живее,
че даже страшен, здрав, дебел и силен,
без другите в света човекът е безсилен!!!...
Не се заслушвал в таз тирада Гошо.
От толкоз празни думи ставало му лошо!
Дорде го мъмрили смирено кимал той,
а сетне пак съучениците си „награждавал” с бой!
Затуй решили, за да има мир,
в школо за хулигани да го пратят най-подир!
— Не, не! Не бива тъй! – внезапно възразил
готвачът на училището, що на гозби тежки ненадминат майстор бил.
— Я оставете тая работа на мен!
Хранителен, а не психологически е тоз проблем!
Тъй рекъл той и празни думи не говорил,
а тайна явка с битите деца си уговорил.
— Не е виновен Гошо за вашата печал! –
като снаряд гласът му прогърмял.
— А кой тогава? – някой възразил.
Но с поглед лют готвачът го сразил.
— Слушайте сега какво ще ви науча,
вий, глупави деца! – той строго ги поучил.
— Защо си мислите е толкова надут и смел
съученикът ваш, дето на всички ви страха е взел?
— Ами..., защото лош е, господине! –
отличник някакъв от мястото си се надигнал.
— Че лош е, лош е – потвърдил готвачът.
Ала дали тая подробност жалка че трябва да ви бие значи?!
— Кажете ми, деца, сега кажете вие,
защо на бой от вазе всеки Гошко може да надвие?
— По-силен е – веднага някой се обадил.
— И по-дебел – след него някой друг добавил.
— Ааа, виждате ли вече къде е на проблема ядката? –
плеснал с ръце готвачът и ги дарил с усмивка сладка.
— Не помните ли завчера, дорде човъркахте салата от маруля,
как Гошко за секунди някакви омете си фасуля
и после още два пъти поиска!
Не помните ли как след туй от тортата парчета две изгризка?!
Не помните ли, а, деца слаботелесни?
Не знайте ли, че глупави побойници се не сразяват с песни?!...
Смълчаха се децата след тез слова правдиви.
До едно наведоха глави – и скромните, и горделиви.
А пък готвачът ги сами остави,
та размислите им да не смущава.
Той бе си свършил работата вече.
Посял бе семето и урожай богат да сбира предстоеше...
От него ден дечицата злояди
нападнаха училищния стол – досущ нахални дървояди!
Кюфтета, чипс, пържоли, кроасани,
нагъваха без спир като разпрани!
От междучасията в двора всеки се отказа.
Училищният стол им стана постоянна база!
За седмици броени наляха се децата кротки
и станаха дебели досущ като билярдни топки!
Не стига туй, ами на таз зараза кулинарна
не устояха даже даскалите – и те похапваха си харно!
Една учителка анорексичка даже
на мъдрия готвач от гозбите веч не пропускаше да се облажи!!!...
Пък Гошко – тоз побойник ненадминат...
След таз промяна кулинарна го поступаха мнозина!
И най-подир след туй реши да се поправи,
побойническата си дарба да забрави.
От другарчетата си поиска извинение
и дружно с тях отдаде се на образователни вълнения!!!
Разбрахте ли поуката сияйна
от тая случка тъй необичайна?
За да надвиете в юнашки бой
глупака, що се прави на герой,
не се тъпчете само с витамини,
а здраво си похапвайте и трупайте сланини!!!