Песен за жената
Жената е нагонът да е майка, в останалото си е... „запетайка”...
Хайван Торбалан
Какво ли ме привлича у жената? –
Едва ли са сърцето и душата!
Едното лустро всичко обяснява –
слой външен блясък, другото е... плява!
Духовна близост, сливане, взаимност... –
химери, изковани от наивност.
Жената е нагонът да е майка,
в останалото си е... запетайка.
По мъжки безобразна е във всичко,
че кредото й е едно-едничко –
да сее сънища, пиянства, бури,
които с жест небрежен да разтури!
Защо ли? Толкова е прозаично,
естествено, банално и логично! –
Жената няма друго огледало,
освен на мъж, заключен в женско тяло!
Жената ли? Къде е тя, къде е?
Сърцата мъжки как така владее?
Как претворява в чудеса нещата?
Как уж е с нас, пък все е непозната?...
Не разполага с мяра да избира.
Какво е за мъжа не подозира.
Не може да е другото му его,
понеже е единствено... у него!
Не знам защо това ме натъжава
и романтика в мен унищожава,
ала – Уви! – не искам да разбирам
защо жена в жената не съзирам!...
Спущено на 7 май 2017.