Животът от преди и... после
Човекът днес е „куха” запетайка, „изпусната” случайно върху лист, за който никой няма да се вайка, щом вместо запетайка види... глист!...
Иван Бозуков
Да сътворя възхвала за живота?
За птичките, цветята, нежността?...
С апломб да преповтарям анекдота
как добротата шества из света?
Да бъда рупор, ехо, огледало
на времето, в което съм роден?
Да съм си сам опора и начало
и тъй да се зова... Освободен?!...
О, лудост от объркани инстинкти!
О, бездна от свещена тъпота!
Безмерна си, когато се развинтиш
с ехидния гласец на мъдростта!
Уви – сега Еразъм е програма,
а не човекът, който би се смял
над одиозната й мелодрама
и в нейна чест сълзица би пролял!...
Потръпват идеалите ни гузно,
ранени от дистанции и студ.
Мъждее битието им дифузно,
обвеяно с предчувствие за смут...
Човекът днес е куха запетайка,
изпусната случайно върху лист,
за който никой няма да се вайка,
щом вместо запетайка види... глист!...
Днес драмата ни е брутално проста,
каквато винаги си е била:
подриваме подпорите на моста,
по който кретат нашите дела!
Не можем да се случим актуално,
затъвайки ту в после, ту – в преди.
Мизерията ни е пунктуална,
затуй навред съзираме звезди!...
Не сме дорасли да сме нещо друго,
освен противотежест на смъртта.
Не ни интересува, че сме фуга,
кънтяща от вековна... празнота!
Играем си на мир и на войници –
съграждаме и после... го рушим,
не сетили, че сме нищохолици,
с единственото право... да грешим!...
Зениците ни отразяват леност,
която ведрост устните зоват!
Стопява ни хроничната ни нервност
да тлеем, щом взривява ни гневът!...
Ще се сменят отново времената. –
Ще заклеймим сегашния дискурс!
Ще обявим, че сме живели в блато,
но сме открили правилния курс!...
В главите ще прищракат колелцата,
инстинктите ни ще дадат отбой...
А след разсейването на мъглата
ще разтръбим поредния застой...
Такива сме, такива ще останем –
с фабрична грешка някъде в ума.
Ще сеем кавалкади от послания,
а плановете ни... ще ги громят!
Да сътворя възхвала за живота?
За пориви, небета и... скали?...
Съгласен съм – печели мнозинството...
или пък губи... – Все едно, нали?
Спущено на 16 септември 2014.