ГЕРБ в перспектива или Законът на двойното острие
...причината за падането на кабинета Борисов не бе общественият натиск, още по-малко пък призивите за оставка, които плахо и колебливо прозвучаха сред т. нар. „протестиращи” в няколкото дни преди подаването й...
Иван Бозуков
Това са кратки бележки по повод бъдещето на наскоро загубилото властта ГЕРБ.
И така: какво се случи всъщност от началото на февруарските т. нар. вълнения насам? - Ами – поне по отношение на настоящето и близкото бъдеще на доскоро управлявалата партия – станаха най-малко три, струва ми се, взаимосвързани важни неща:
Да караме по ред.
Трябва да бъде дебело подчертано, че причината за падането на кабинета Борисов не бе общественият натиск, още по-малко пък призивите за оставка, които плахо и колебливо прозвучаха сред т. нар. протестиращи в няколкото дни преди подаването й. Ако не единствената, то поне основната причина десетки хиляди да излязат на улиците, бе не искането за оставка на правителството, а, както всички прекрасно знаем, негодуванието от рязкото повишаване цената на тока. Освен всичко останало, броят на протестиращите и като цяло съвсем обърканите им и хаотични искания просто нямаше как – не съществуваше такъв вариант – да доведат до оставка на правителството. Ако се съмнявате в това, припомнете си протестите от януари-февруари 1997, когато 100 000 бе броят на протестиращите само в София, а не в цялата страна, какъвто приблизително се оказа той в дните – неделите – на най-многолюдни протестни акции през февруари тази година. Освен това тогава – преди малко повече от 16 години – искането на обкръжилите сградата на парламента беше едно-едничко, при това пределно ясно – БСП да се откаже от мандата си за съставяне на правителство след оставката на Жан Виденов и да се върви към нови парламентарни избори.
Въпреки това обаче, въпреки относително рехавите и ненасочени към сваляне на ГЕРБ от власт протести, Борисов все пак се оттегли. Тук не обсъждам причината, поради която това се случи. Има множество хипотези, с чието лансиране не желая да спекулирам. Вероятно всеки си има своите подозрения и – може би – поне част от тях са близки до истината. Не - това, което ме интересува съвсем не е защо Борисов подаде оставката на правителството си, а какви са (и евентуално какви ще бъдат) последиците за партията му от това негово действие.
Още първите проучвания на общественото мнение, проведени от различни социологически агенции непосредствено след споменатата оставка, показаха, че тя, образно казано, играе в полза на ГЕРБ – сиреч, че има мощен мобилизиращ ефект върху електората на тази партия. При почти изравнени позиции на ГЕРБ и БСП непосредствено преди оставката на кабинета Борисов, само седмица-две след нея партията на последния вече бе дръпнала пред тази на председателя на ПЕС с 5-6%. Тогава – в края на февруари и началото на март – преобладаваше очакването, че разликата между двете партии отново ще се стопи и че на изборите те ще се явят с, така да се каже, идеално изравнени позиции. Трябва да признаем обаче, че това очакване не се сбъдна. И това в условията на небивала за една предизборна кампания у нас в периода на целия т. нар. преход шпионска канонада с натрапчив привкус на криминалност...
Защо стана така ли? Струва ми се, че има поне две причини ГЕРБ да запази водещата си позиция до самите избори, а именно:
Парадоксално, но факт: оказа се, че тъкмо недостигът на желание за политическа промяна у избирателите е сред решаващите фактори за запазването на относително широкото влияние на ГЕРБ в обществото, при положение че именно надделяването на същото това желание бе обстоятелството, което преди 4 години катапултира тази партия във властта!
Въпреки споменатото осъзнаване трябва да отбележим, че все пак желанието за политическа промяна - поне все още - не се е превърнало в окончателно и безвъзвратно бита карта и че при разумно планиране на политическите си ходове една голяма опозиционна парламентарна група, каквато днес е тази на ГЕРБ, би могла успешно да яхне вълната на евентуалното му скорошно реактивиране предвид неизбежните непопулярни мерки, които по необходимост ще се наложи да предприеме кабинетът Орешарски. В това отношение ГЕРБ е в една мечтана от всяка опозиция ситуация. При това очакваното евентуално отцепване на поне няколко депутати от парламентарната им група, които биха застанали на страната на новоизбраното правителство, не би могло да ги отслаби по какъвто и да било начин. При възможното скорошно – вероятно през есента или зимата – надигане на нова протестна вълна по подобие на февруарската последните по-скоро биха били заклеймявани, нежели адмирирани. Всичко това – в комбинация с все още мощната у нас фикция на т. нар. антикомунизъм – определено би било в полза на ГЕРБ, а не – в никакъв случай - в тяхна вреда.
Бившата управляваща партия обаче от самото си създаване, та чак до днес, беше и си остава формирование от лидерски тип. А историята показва, че такива политически образувания много трудно оцеляват извън властта. Класически пример за взривообразна поява и бързо изчезване от политическата сцена на партия от лидерски тип, разбира се, е НДСВ. При това рискът ГЕРБ да последва съдбата му никак не е за подценяване. Все пак обаче – поне понастоящем - партията на Борисов има няколко важни предимства пред НДСВ в това отношение, а именно:
Накратко: в полза на ГЕРБ е обстоятелството, че новоформиралото се управление е нестабилно поради – поне засега – тясната си подкрепа в парламента, пряко произтичаща, освен от обстоятелството, че от него е изключена партията с най-широко парламентарно присъствие, и от липсата на коалиционна формула при съставянето на настоящия кабинет.
В последна сметка близкото – до следващите избори, когато и да са те – бъдеще на ГЕРБ зависи не толкова от съдебните разследвания срещу водещи фигури в него, чието скорошно затихване не е трудно да се прогнозира, а от способността на лидера му да поддържа жизнеспособността му в ситуация на опозиционност. Последният обаче – поне засега – не дава индикации дали е в състояние да го стори. И все пак, струва ми се, отговорът е по-скоро да. А той е такъв, понеже, ако изхождаме от поведението на Борисов в последно време, можем да констатираме, че амбицията му за скорошно връщане във властта съвсем не се е изчерпала.
А сега няколко думи относно шанса пред бившата управляваща партия, който се разкрива пред нея след хода на партия Атака на практика да се съгласи с избирането на кабинета Орешарски явно за да избегне провеждането на нови избори, при които влизането й в парламента би било крайно несигурно, предвид повишаващия се рейтинг на конкуриращия я Фронт за национално спасение на България, който – да припомним – бе на косъм от влизането си в четиридесет и втория парламент.
Явно в новосъздалата се ситуация мишена на Сидеров ще е не ДПС, както бе досега, а ГЕРБ, при което всички опозиционни формирования – вкл. и самото ГЕРБ – биха могли да се възползват от освободената ниша на анти-ДПС пропагандата. Виждаме, че споменатият НФСБ вече го прави – посредством обвинения към прекия си конкурент Атака в съглашателство с партията на Местан, разбира се. При това положение Борисов може, така да се каже, да запее старата песен на нов глас (което впрочем и започна да прави, при това още преди избирането на кабинета Орешарски), като в говоренето си против, както вече я нарича новата тройна коалиция, внесе и някакъв – твърде нюансиран, разбира се, анти-ДПС акцент, в резултат от което да опита да привлече на своя страна някаква част от избирателите, гласували за партия Атака на изборите на 12 май.
Завършвам с кратка бележка по отношение тотално бламираната на отминалите парламентарни избори т. нар. традиционна десница. Смятам, че формированията, пръкнали се от разпадналото се бивше СДС, нямат какъвто и да било потенциал за развитие в бъдеще и че лидерите им прекрасно съзнават това. При това положение оцеляването или разпадането на ГЕРБ по никакъв начин не зависи от затихващите предсмъртни гърчове на тези формирования, на които сме свидетели днес.
Да, запазването цялостта на партията на Борисов е под огромна въпросителна. Както вече бе отбелязано, поддържането жизнеспособността на партия от лидерски тип в условия на опозиционност без твърд електорат, какъвто напр. е този на ДПС, е много трудно. Важното е едно – че ако бившите управляващи не съумеят да се възползват от ситуацията да са опозиция на един кабинет с неясна физиономия и тясна парламентарна подкрепа, - вината за това ще е само и единствено тяхна.
Иначе казано, бъдещето – дори близкото такова - е нож с две остриета за всички парламентарно представени политически сили, с изключение, разбира се, на разполагащото с гарантиран твърд електорат ДПС. Ако е така за БСП и в много по-голяма степен за партия Атака, угрозата от разпад в съвсем не малка степен е надвиснала и над ГЕРБ. Какво ще се случи с тази партия обаче (дали тя ще последва печалната участ на СДС и НДСВ или след краткотрайно пребиваване в опозиция отново ще се устреми към властта)... – това, разбира се, само бъдещето може да покаже...