Критерии за интересност на парламентарните заседания
Как пленарните заседания на парламента да станат интересни ли? Ето как...
Тъпанар Дрънкар
Чудите ли се защо пленарните заседания на депутатите ни често са толкова отегчителни, колкото всъщност са? Питате ли се защо, по дяволите, колчем се настаните удобничко във фотьойла или на диванчето да наблюдавате някое от тях, речите на мнозина от народните ни избраници ви действат като приспивателно? Замисляли ли сте се – най-сетне – какво трябва да се случи, та скромното ни – едва 240-членно – парламентче да замяза най-сетне на зрелище, каквото все се сили, ала – Уви! – така и не успява да стане?...
Какво трябва да се направи ли, та депутатите ни да се сдобият, при това
немедлено,
трайно
и без каквато и да било ирония
с всенародната любов, от чийто дефицит все си страдат, горките, чак от далечната 1879, когато в държавицата ни за първи път се е появило нещо, поне смътно наподобяващо парламент?
Ето какво:
Заседанията на Народното събрание биха били интересни тогава и само тогава, когато:
- се гласуват структура и състав на кабинет, който има шанс да не мине;
- се гласуват структурни и/или персонални промени във вече избран кабинет, които има шанс да не минат;
- се гласува доверие на кабинет, което има шанс да не мине;
- се гласува недоверие на кабинет, което има шанс да мине;
- се изпадне в ситуация на липсващ кворум за дълъг отрязък от време – напр. за седмици или по-добре месеци;
- се състои заседание, на което премиерът съвършено неочаквано подава оставка;
- се състои заседание, на което председателят на парламента съвършено неочаквано подава оставка;
- се състои заседание, на което депутатите се обиждат с нецензурни думи или – още по-добре – си налитат на бой;
- се състои заседание, на което главният прокурор обявява, че задържа под стража депутати без предварително свален имунитет направо в парламентарната зала, в резултат от което бива обвинен в нарушаване на конституцията и бива отстранен от длъжност с решаващите гласове на същите тия депутати;
- се състои заседание, на което лидерът на опозицията – който и да е той – тържествено се заклева да подкрепя правителството – което и да е то, - в резултат от което гневният лидер на управляващата партия – която и да е тя – заявява, че оттегля подкрепата си за излъчения от самата нея кабинет, а премиерът – който и да е той – обявява, че минава на страната на опозицията, в резултат от което министрите му подават оставки, които той отказва да приеме...
Изброените пикантерийки, разбира се, далеч не изчерпват сценариите, насърчаващи интереса на публиката към пленарните заседания на парламента. Те обаче – струва ми се – поне са едно добро начало в това отношение... – Нали?
Назад към всичката Хомополитикона
Назад към целокупната Чергичка
Към началната страница на сайта