Няколко еретически слова досежно проектния принцип
Толкова е просто: „за всеки влак си има пътници”, ала не всички пътници са за един-единствен влак! Бюрократите умеят да разработват проекти, останалите – не...
Иван Бозуков
Всяко време си има своите си фетиши, които по силата на една неизменно парадоксална необходимост същевременно са и неговият най-голям срам. Излишно е да се отбелязва, че нашето време съвсем не страда от наличието на такива. Идеологията на пазара,
доктрината за основните човешки права,
догмата за безусловната многопартийност на политическите системи,
вярата в наличието на такова нещо като пълноценна човешка личност,
благоговеенето пред т. нар. експертен авторитет... –
всичко това (и много други тям подобни само преходно валидни неща, разбира се) предзадава облика на времето, в което живеем, отреждайки му мястото на един от луфтовете между времената. Просто се оказва, че пребиваваме в ситуация, белязана от натрапчива безсъбитийност. А въпросната безсъбитийност може да бъде установена по съвременните ни идоли, някои от които бяха изброени по-горе.
Тук обаче не ще говоря за всичките тия идоли като цяло, а ще засегна само един от тях, а именно повсеместно превъзнасяния днес вездесъщ проектен принцип на правене и финансиране на какво ли не.
Да започнем със същината на това, което сякаш за подигравка бива наричано проектно мислене. То, разбира се, е антиутопия, издигаща в култ плановостта. Казвате си:
Ще построя къща. За да го сторя, първо трябва да изкопая и налея основите, сетне да изградя стените, като при това не пропусна да оставя място за врати и прозорци, завършвайки с отливане и евентуално керемидизиране на покрива.
Добре де, така е – вероятно бихте потвърдили. – И какво от това? Решавам да построя къща, знам как се прави и просто я построявам!
Именно. Построяването на къща, както и всички практически умения изобщо, е въпрос на научаване, а не на мислене. Просто някой ви показва как нещо се прави и вие, упражнявайки въпросното умение или способност, се научавате да го правите сами – нищо повече. В огромен брой случаи не правите нищо, ама съвсем нищичко ново. Просто имитативно изпълнявате рецептата, съставена и многократно изпробвана преди вас, и като резултат успешно се справяте в дадената ситуация.
Блюстителите на т. нар. проектен принцип обаче едва ли биха били доволни от едно такова изключително прагматично тълкуване на проблема с проектните дейности. Те особено много обичат думичката иновация, твърдейки, че проектите сами по себе си били някакъв – нямам представа какъв точно – вид новаторство или откривателство! Не проумявам какво новаторство може да има в рутинното отглеждане на земеделски култури, в провеждането на обучения или в организирането на благотворителни кампании! Просто някой решава да направи някое от тези неща, съставя списък с дейностите, които да извърши, осигурява нужното за извършването им финансиране, извършва ги и това е всичко... – абсолютно всичко!
Едно от полезните, дори, бих казал, едно от извънредно полезните неща, утвърдени от човека в процеса на историческото му развитие, е разделението на труда. Пропагандаторите и поддръжниците на т. нар. проектен принцип обаче се държат така, сякаш никога не са чували за наличието на такова нещо! Те предпоставят, че не съществува никакъв проблем един специалист, да речем, в областта на експерименталната наука, освен да аргументира потребността от изследванията си пред съответната научна общност, да прави експериментите си и да описва резултатите от тях, наред с това и да документира и обосновава разходите, които са му нужни за извършването на тази дейност!
Опираме, разбира се, до проблема с вездесъщата бюрокрация, която, струва ми се, е генезисът на т. нар. проектен принцип.
Какво е бюрократът? Това е човек, свикнал
винаги,
във всичко
и на всяка цена
да действа по процедура. Единственото, което му се налага да прави – всъщност единственото му задължение, - е да знае разпоредбите в пределите на миниатюрния отсек от социалния свят, дейността в който му е възложено да обезпечава и да следи за спазването им - нищо повече. Да допуснем, че сте касиер в дадено предприятие. Обучили са ви как да извършвате нужните финансови операции и как да правите плащания на служителите и нищо повече. Вие спазвате процедурите, на които са ви научили и, естествено, като резултат от това сте един прекрасен касиер. Така е с всяка практическа дейност изобщо. Има неща, които се налага да знаете, без изобщо да трябва да се замисляте върху тях. Просто ги научавате и, ако сте ги научили добре, се превръщате в един добър специалист в съответната сфера...
Прословутото разработване на проекти е съвсем същото нещо. То е едно практическо умение, което съвсем не се удава всекиму. Един специалист в определена област може да се справя изключително успешно като такъв, ала същевременно да е един направо безнадеждно лош проектант в същата тая област! Той може да каже някому – на човек, който се е специализирал в разработването на проекти в съответната сфера, - че за дейността си се нуждае от еди-какви си неща на еди-каква си стойност по еди-какви си причини и последният да му разработи, а след това и администрира проект, срещу което, естествено, да получи заплащане в качеството си на проектант.
Уви! – Настоящата ситуация по отношение на проектите съвсем не е такава. Напротив: утвърдено е тъкмо противоположното правило:
Разработи проект и работи по него!
Казано по народному:
Трай коньо за зелена трева!
(С други думи, администрирай и осчетоводявай дейността си и в добавка към това, така, между другото, попоглеждай и към самата нея!)
Мнозина прекрасно знаят, че днешната в голяма степен проектна система на финансиране боксува – при това сериозно. Постоянно се говори за некоректно усвояване и/или за неумение за пълно усвояване на средства по проекти. Все се изтъква недостигът на капацитет за умелото разработване и управление на такива. Мисля, че ако във всяка сфера има проектанти, на които да се плаща за разработването на проекти по поръчка на специалистите в тази сфера, нещата биха могли да почнат да изглеждат поне малко по-добре. Тогава лекари, благотворители, физици, археолози и т. н., и т. н. биха се съсредоточили върху това, от което разбират, вместо да се пънат наред с това да стават и администратори и счетоводители...
Защо проектната система не е организирана по този начин ли? Вероятно причините са много. Тук обаче искам да се спра на една, която считам за особено важна, а именно на вече споменатия бюрократичен манталитет.
Освен че се научава
винаги,
във всичко
и на всяка цена
да действа по процедура, в добавка към това бюрократът бива култивиран да предпоставя – напълно погрешно, между другото, - че действането по процедура е не просто извършване на мисловна дейност, а самата еманация на мисловността! То е все едно да твърдите, че запаметяването на нещо – напр. на определен брой телефонни номера, на работата с дадена компютърна програма или на процедурата по зашиването на копче – е проява на мислене!
И така: самозаблуждавайки се, че мисли, при това извънредно интензивно и ефикасно - нещо, каквото не просто не може да прави, но и не му е работа да го прави, - бюрократът си казва:
Добре. Запаметявайки определен списък с правила и прилагайки ги коректно, аз съм висше проявление на човешкия интелект. Другите – онези, които не са способни на такава дейност, - са интелектуално адекватни само тогава и дотолкова, когато и доколкото са в състояние да се научат да вършат и нея! В такъв случай не е ли най-логичното нещо на света всеки, независимо какъв е и с какво се занимава, наред с това да бъде и поне мъничко бюрократ?!
Разбира се, че бюрократът си казва това под някаква друга - по-мека - форма. Важното е обаче, че най-вероятно си го представя точно по този начин. Не, съвсем нямам предвид един или друг конкретен бюрократ. Говоря за бюрократичния манталитет, постановяващ, както вече бе отбелязано, че всичко трябва да се прави по процедура и наричащ това мислене.
Във връзка с последното трябва да бъдат отбелязани две важни неща:
Ще кажете, че действането по процедура е в основата на много от човешките дейности и, разбира се, ще сте прави. Това, което отличава бюрократичния манталитет от останалите умения обаче, е обстоятелството, че в пределите на първия се прави изключително само и единствено това. Ето защо бюрократът е особено подходящ в качеството си на проектант, а лишените от бюрократични умения – отчайващо непригодни за разработването на каквито и да било проекти в която и да е сфера от живота. Така е, тъй като освен от процедурите в рамките на извършваната от тях дейност, последните се интересуват и от ефекта на въпросните процедури върху полето им на действие и – за разлика от добрия бюрократ – са склонни да експериментират.
Бюрократът, от своя страна, е човек, комуто е възложено неотклонно да съблюдава – и/или да следи за съблюдаването на - наличните в сферата на дейността му правила. Тези правила са въведени отвън и ако дръзне да ги интерпретира субективно, той би се превърнал в един много, много лош бюрократ. Всъщност би престанал да бъде такъв. Типичното бюрократично поведение е, ако позволите да се изразя така, мета-аритметично. То чисто и просто представлява максимално плътно придържане към аритметиката на безусловно установени – и затова свещени за бюрократа – процедури и правила...
Какво? Не вярвате, че бюрократът е не просто най-добрият, но и единственият добър разработчик на проекти ли? Дайте тогава да разработим един проект, за да се убедите в универсалната валидност на това твърдение. Предлагам да разработим проект за запалване на цигара. А ето го и самият този проект:
Заглавие
Проект за запалване на цигара
I. Цел
Да запаля една от наличните в кутията ми цигари, ако установя, че в нея има такива.
II. Задачи
III. Проектни дейности
IV. Очаквани резултати
Това е. Толкова е просто: за всеки влак си има пътници, ала не всички пътници са за един-единствен влак! Бюрократите умеят да разработват проекти, останалите – не. Това трябва ли да означава, че всички сме длъжни да станем бюрократи?! Мисля, че въпросът е риторичен. А вие?...