Момичета+танкове=Танкистки!

Историята чрез двадесет и първи век

бай/бат Георги

Историята живее в нас и определя нашия идентитет и "самоосъзнаване". Някой използват историята за придобиване на икономически облаги. Други чрез нея оспорват историите на съседни тям народи. Има обаче и едни хора, за които историята е ... просто едно приятно изживяване*. Тя е свят, в който ние можем да се оттеглим възмутени или вдъхновени от ставащото около нас. Подобен вариант за бягане от реалността представят всички книги, сборници, музеи, филми -художествени и научнопопулярни-, и пр. Днес мисля да се спра на сравнително неразпространен жарн и още повече неразпространен, непопулярен такъв филм за... естествено Втората Световна война. Уникалното във него е, че е... анимация! Колко анимационни филмчета сте гледали за Втората Световна Война? Поне на мен не ми изниква нищо повече от духовна пустота в съзнанието.

Когато пиша за нещо от паралелния свят винаги се опитвам да го сравня с реалния, с това "което то трябва да бъде". Сериалът, за който ще стане думичка в следващия ред е и реалистичен, и едновременно с това далеч нямащ нищо общо с реалността. Но през Girls und Panzer, аниме сериалче от Далечна Япония, което едва ли въобще е засичано извън феновете на японските анимета и манги и любителите на ВСВ, се простира през всички епизоди една линия. Една линия на смисъл и съчетаване на по принцип несъчетавуеми елементи, която аз поне не мога да установя и вербализирам "Защо?" и "Как?", но единствено ... усетя.

Girls und Panzer е аниме създадено през далечната вече 2012 година. В него сюжетът се върти около Shenshа-do, което на разбираем език се превежда като Tankery - както всеки университет и Академия си имат клубове, така този Tankery е клуб за управление и битки сбронирани машини от Втората Световна война. Ни повече, ни по-малко всички участници в тези клубове, както и всички студенти в университетите са момичета, което ... е меко казано интересно и ... приятно. Един такъв клуб се създава в Oarai High School, където са и нашите главни героини. Задава се и близък национален шампионат по, да въведем български термин, Танкистване, който е достатъчно престижен. Не ще навлизам в допълнително уточняване и разкриване на сюжета, но ми се иска да се спра на някой "реалистични" точки в един нереалистичен свят, които са част от облика на сериала по идеята на горната "линия":

1) Формално имаме една централна героиня в събитията (Михо Нишизуми), но това далеч не е така. Още от Първите завъртания на веригата се усеща незаменимата функция на всеки един от членовете на екипажа на един танк. Достатъчно е един да излезе от строя и бронираната машина не ще може да стреля, завива или комуникира със съюзните такива. Това напълно отговаря на реалното значение на хората в един малък свят на кутийка с броня по време, а и извън битка. В допълнение основната линия на Михо, всяка една членка на екипажа в отделните епизоди се разкрива и нейната участ преди танкистването и как това начинание променя начинът на живот (интересно е, че тази конструкция върви и с допълнението "... и Начин на мислене", но тук промяна в мисловния процес при танкистките липсва (-) единствено все по-пълно и по-пълно скрепяване на дружбата между управляващите немския танк Panzerkampfwagen IV Ausf.D, на когото по някое време му слагат 75мм оръдие намерено нейде по "острова" и заприличващ постепенно на Ausf.F2). Отдавна е дерайлирала идеята за приятелство, за да убеждавам четящите, колко е важно Михо Нишизуми, Саори Такебе, Хана Исузу, Юкари Акиюма и Мако Рейзей (ух, че трудни имена) да се разбират по-между си. Това укрепване на взаимоотношения едновременно е видима, но абсолютно изхвърлена по време на битката, линия.

1.5) Разнообразните характери в еднообразния свят - Стилът на японското Аниме е изключително опростен. Цялата "графика" на този свят е понякога отчетливо грозна, но в повечето случай достатъчна, за да остави и плац за фантазията. 80% от аниметата са практически идентични от към начин на представяне (това е Японският начин просто), и Girls und Panzer не прави изключение - всичко що е студентка носи къса поличка, градът и мястото на действието е отчайващо линеен, а фокусировката върху субектките не е пълна поради определената липса на идентичност на физиката им. В 2D светът на Танкистките изненадващо авторите са наблегнали изключително много на живота, на човешките характеристики на момичетата извън бронираната машина - Хана е от аристократично семейство, отказва се от семейната традиция икебана, за да бъде с приятелките си, а Моко има ниско кръвно, което я прави любим субект на повечето зрители. Юкари е влюбена практически в техниката от Втората Световна война, нейната стая е пълна с такива модели, радиа, плакати, гилзи и пр. Тя както Хана, както Михо е асоциален тип, Радиооператорката е на обратния полюс, а Моко е отличничката на курса. И въпреки това, тези характеристики носещи от персонажките се сливат в едно по време на бой (или изчезват?), което поне мен ме остава пред много въпросителни. Дали отчетливо можем да разделим живота по време на война на две крайни станции - по време на бой, когато войникът е абсолютно идентичния с всички останали, в това число с намиращите се там офицери и покой, когато всеки може да прекара в различни, отличаващи се занимания? Войната уедняквява ли (и да не се чете като критика към нея)?

2) Както става и по време на война при сухопътните сили -танковете, САУ-тата, Зенитните разчети и всичко друго що има броня и командир - последния получава овациите. Както видяхме в точка 1, това не е справедливо, ама никак даже! Оттук командира се натоварва с моралната отговорност или да приеме с отворени крайници тази чест единствено за себе си, или да я "сподели" с "подопечните си". Това е трудно решение и той трябва да осъзнае що за хора съставляват екипажа му ... Във филмчето това е решено, като Михо е достатъчно притеснителна и асоциална (естествено). Зрителят на Girls Und Panzer ще усеща при спечелване на овации колко малко значи това за Михо (една тъмна история се просмуква в нейното съзнание и блокира радостите ѝ) и колко приятно се чувстват останалите от това. Това изкарва на преден план един позабравен дисонанс между хора на различна йерархична/умствена/чувствителна позиция (епизод 1 с пропагандата за Tankery клубът е достатъчно показателен). Въпреки, че както става и в реалния войнишки живот след първоначалното индоктриниране с пропаганда и последващите първи истински боеве, малко войникът се заинтересува от потупвания по рамото. Видно е как общия дух и напрежението растат със всеки изминал мач, но всичко все пак е игра и ужасите на войната са спестени.

3) Взаимозависимостта се показва и на ниво не само вътре между членовете на екипажа, но и на цялото подразделение - "Всеки пази всеки" както ми казаха миньори за работата си в Пернишките мини. Без съюзната машина, една единствена бронемашина би била и сляпа и глуха за света. Без отбора на Студенския съвет едва ли подразделението командвано от Михо би се измъкнало от обкръжението на противника в единадесети и дванадесети епизод). Това често се пренебрегва в представите за военната история от лаици, каквито всички сме били в един период от живота си - танкът сам по себе си трудно би свършил някаква работа сам-самичък. Ако позволите още по-мащабна възгляд за военната история на ВСВ, танковете не воюват единствено и изключително с танкове. Уви, в последните години благодарение на игри от сорта на World of Tanks, в едва забележима по-малка степен War Thunder (има артилерийските разчети и те се командват от компютъра), а и видно в това филмче единствената функция на бронирата машина бива да воюва с други бронирани машини - нещо достатъчно добре отречено в пропорчикът на танковата война на Третия Райх "Внимание, Танкове!" на Хайнц Гудериан както и да бъде повече на принципа "И само войнът е войн!".

4) И ако продължим с перефразирането на Гудериан "Ключовото в една битка е планът" - методично през епизодите на анимето значително по-слабите танкове на Oarai университета като Чехословашкия Pzt 38 и Тип 89 И-Го Коу масово произвеждан във Япония, трябва някак си да се сравняват с Т34, КВ2 и най-вече ИС двойката на конкурентния университет Правда. Поради тази причина са необходими всевъзможни тактически маневри, за да се спечели преимущество.

Ако трябва да наблегнем на не-реалистичността на образа и действието в известното и набиращо популярност, две години след създаването си, аниме, има много материал за обсъждане - Накратко - така не се воюва :).

Защо обаче е реализиран реализма? Защо също така е необходима и отчайващата му липса в други моменти?

Но Реализъм има навсякъде. Дори и в липсата на реализъм, защото дори тя е представяне на реалността, независимо дали тази реалност е реалната реалност или въобразената такава. Тогава във всяко едно мултифилмче ли има реалистически отенък? По-ценното в това аниме, 2012 намеквам годината сделано, е друго. Спомнете си някой филм свързан с Втората Световна. Освобождение, Спасяването на Редник Раян, Мостът... всички филми за войната. Girls und Panzer e също сериал за войната. Но именно Това далечно Японско аниме показва как едно минало е ПРЕОДОЛЯНО. Миналото се показва чрез реалните образи на танковете, убийците в миналото - германски, съветски, американски, британски - днес, на кораба при университета Oarai се използват за ... игра, състезание... чрез... нереалността, паралелния свят! И то не умалени моделчета или моделизъм - а истински танкове с истински танкистки вътре, студентки в самия университет. Игра! Именно така се преодолява болезненото минало, именно така чрез вкарването именно в днешното "Игрово"/"Въобразяващо" време - чрез състезанието, чрез играта, чрез... детскостта у човек (факт е че и момичетата-танкистки, вече студентки, и обикновенната публика в града се... радват на състезанието, радват се на тези машини, които преди шест десетилетие са отнели живота на техните прародители!) се преодолява миналото, за да стане част от... настоящето.

Какви филми и анимациики правят в Западния и Източния свят относно ВСВ - тегоба, болка, несправедливост, кръв. Моделът на "забрава" възприет в Западна Европа и моделът на "Възвеличаване" възприет в източна Европа... и двата носещи своето дълбоко чувство. Анимето е "Японският начин" за изразяване, а Girls und Panzer - Японският начин за справяне с миналото! И то по какъв начин - чрез играта. Какво носи една игра? Радост! Чиста и неподправена детска и искрена радост!

И именно затова не случайно двете игри (някой ги наричат близнаци) War Thunder и World of Tanks, която последната първо е в Беларус базирана и второ е първата игра рекламирана въобще по българска телевизия (!) успешно въвеждат този модел на притъпяване, забрава на миналото. Забрава ли? Справяне ли? Как може такова нещо? Много просто - историците сме виновни за това, че конструираме идентичност по политическа поръчка и... че непрекъснато бъркаме с пръст в раната на миналото опитвайки се да постигнем удоволствие от още един Разбунен (именно разбунен, който е бил скрит) факт... И видно е защо комерсиализма успява да взема нови позиции в съзнанието на хората и чрез игрите, и чрез това конкретно аниме... но това е друга дискусия. Има хора които просто искат да живеят в настоящето.

Назад към Злобогневието НИ!
Назад към Бешеността

Към началната страница на сайта