index

Мегаполиси: В миналия брой ви представихме понятия за политиката, извлечени от глобалната мрежа. Сега ще проследим как някои от тези понятия се вместват в концепцията за политическото и различните му аспекти на един от най-значимите съвременни политически теоретици - Робърт Дал.

Откъсите са от книгата на Робърт Дал Съвременният политически анализ (Център за изследване на демокрацията - София, 1996). Приятно четене!

За различията и сходствата между политиката и икономиката

Политическият анализ се занимава с властта, управлението или господството. Икономиката се занимава с недостатъчните ресурси или с производството и разпределението на стоки и услуги.

Политиката е един аспект на голямото разнообразие от човешки институции; икономиката е друг аспект. Следователно и икономистът, и политологът могат да изследват една и съща конкретна институция - системата на федералния резерв например, или бюджета. Но икономистът би се занимавал преди всичко с проблемите, свързани с недостига и използването на недостатъчните ресурси, а политологът би се занимавал на първо място с проблемите, свързани с взаимоотношенията на власт, управление или господство.

Но, подобно на много разграничения между обектите на интелектуалното изследване, границата между политика и икономика не е рязко очертана. Много хора прилагат безразборно термини като
демокрация,
диктатура,
капитализъм
и социализъм
както към политическата, така и към икономическата система. Тази тенденция да се смесват политическата и икономическата система се дължи на липсата на стандартизиран набор от дефиниции, на непознаването на историческия произход на тези термини, а в много случаи и на желанието да се експлоатира някой подчертано положителен или пък силно негативен политически термин като демокрация или диктатура, за да се повлияе на отношението към икономическите системи.

Но оттук следва, че политическите аспекти на една институция се различават от икономическите й аспекти.

В исторически план термините демокрация и диктатура обикновено са били отнасяни към политическите системи, а капитализъм и социализъм - към икономическите институции. Ако изходим от историческата употреба на тези термини, уместни са следните дефиниции:

Демокрация е такава политическа система, при която възможността да се участва във взимането на решения се предоставя на всички пълнолетни граждани.

Диктатура е такава политическа система, при която възможността да се участва във взимането на решения се предоставя на малцина.

Капитализъм е такава икономическа система, при която повечето основни икономически дейности се осъществяват от частно притежавани и управлявани фирми.

Социализъм е такава икономическа система, при която повечето основни дейности се осъществяват от институции, собственост на държавата или обществото.

Върху понятията система и подсистема

Всеки сбор от елементи, които си взаимодействат по някакъв начин помежду си, може да бъде наречен система:
една галактика,
един футболен отбор,
едно законодателно тяло,
една политическа партия.

Когато става дума за политически системи, полезно е да помним четири положения, приложими за всяка система:

Да се нарече нещо система е един абстрактен начин на разглеждане на конкретни неща. Затова трябва да се внимава да не се бъркат конкретните неща с абстрактната система. Системата е един аспект на нещата, до известна степен абстрахиран от реалността за целите на анализа. Пример за това са кръвоносната система на един бозайник и личностната система на едно човешко същество.
За да установим кое влиза в дадена система и кое остава извън нея, трябва да определим точно границите на тази система. Понякога тази задача е много лека, какъвто е случаят със Слънчевата система или Върховния съд на Съединените щати, но тя често изисква условно решение. Например, как бихме решили кои са границите на двете големи наши (американски) партии? Само партийния апарат ли ще включим в тях? Или ще вклЮчим и онези, които са се регистрирали като демократи или републиканци? Или онези, които се самоопределят като такива, въпреки че не са се регистрирали? Или онези, които гласуват редовно за едната или другата партия?
Една система може да бъде елемент, подсистема на друга система. Земята е подсистема на нашата Слънчева система, която е подсистема на Вселената. Комисията по външните работи е подсистема на Сената на Съединените щати, който е подсистема на Конгреса и т.н.
Едно нещо може да бъде подсистема на две или повече различни системи, които се припокриват само частично. Един професор в колеж може да бъде активен член на Американската асоциация на университетските преподаватели, на Демократическата партия и на Учителско-родителската асоциация.

Полезно е тези положения да се имат предвид, когато разглеждаме разликите между политическа и обществена система.

За управлението

Във всяко общество хората имат склонност да си създават повече или по-малко стандартни нагласи към общественото поведение в различни ситуации. Човек се научава как да се държи
като домакин или гост,
родител или дядо,
като някой, който умее да губи,
като войник,
банков чиновник,
прокурор,
съдия и т.н.

Модели като тези, в които голям брой хора споделят едни и същи представи за поведението си в дадени ситуации, се наричат роли. Всички ние играем различни роли и често бързо преминаваме от една роля в друга.

Винаги, когато една политическа система е сложна и стабилна, се появяват политически роли. Може би най-очебийните роли се играят от личностите, които създават, тълкуват и налагат правилата, задължителни за членовете на политическата система. Тези роли са постовете, а сборът от постовете в една политическа система съставлява управлението на тази система.

Разбира се, във всеки даден момент тези постове или роли (освен незаетите) се изпълняват от отделни индивиди, от конкретни личности - сенатора фогхорн, съдията Кранки, кмета Туимбли. Но в много системи ролите остават до голяма степен същите, дори когато се играят от поредица от индивиди.

Разбира се, различните актьори могат - и обикновено го правят - да интерпретират ролята на Хамлет или Отело по различен начин, понякога по коренно различен начин. Същото е и с политическите роли. Джеферсън, Джаксън, Линкълн, Тиодор Рузвелт, Уилсън и Франклин Рузвелт например разширяват ролята на президента спрямо това, което всеки от тях е наследил от своя предшественик, чрез изграждането на нови представи в съзнанието на хората за това какво един президент би трябвало или би могъл легитимно да върши на своя пост.

Има толкова различни начини да бъдеш президент, твърди Нелсън Полсби, колкото и хора, желаещи да изпълняват тази длъжност.

Все пак представите за присъщата роля на президента ограничават и степента, до която той може да я превърне в каквото пожелае...

За потенциалната и актуалната власт

Властта на всеки индивид е ограничена по няколко много съществени начина. Никой не притежава неограничена власт - дори лидерите, стоящи на върха на властта, включително и такива като Хитлер и Сталин, заемали може би най-високата точка на власт, достигана някога от човешко същество.

Да предположим, че за които и да е индивиди... се опитаме мислено да определим едно равнище или размер на власт (обърнете внимание на недефинираните термини равнище и размер), което би било потенциално достижимо в границите, поставени единствено от природните закони, съществуващата технология и човешкото познание. Да наречем това теоретичен потенциал на властта...

Вероятно никой никога не достига своя теоретичен потенциал на власт, не само поради ограниченията, наложени от съществуващия ред и институции, но и поради определени познавателни и емоционални граници. Дори личностите, намиращи се на самия връх, не достигат своя теоретичен потенциал на властта. Някои от най-големите поражения на Сталин и Хитлер, например, са били предопределени от собствената им познавателна и емоционална неспособност. Така, Сталин не успява да предвиди реакцията на руските селяни срещу насилствената колективизация, катастрофалните последици от избиването на най-добрите старши офицери по обвинение в заговор, или Хитлеровото двуличие при нападението срещу Съветския съюз, което заварва Сталин напълно неподготвен.

Ние, разбира се, можем да си представим как един по-мъдър лидер би избегнал тези сериозни грешки в предвижданията си и по този начин би достигнал по-близо до теоретичния си потенциал. Но дори и мъдрите лидери понякога правят погрешни предвиждания, а и те винаги са ограничавани в някаква степен от инерцията на съществуващите институции...

Накратко казано, някои индивиди се опитват да максимализират властта си, но почти никой не успява да постигне това.

За аполитичната прослойка

Съществуват няколко основни причини, поради които хората не се включват в политиката.

Човек е по-малко склонен да се включи в политиката, ако цени ползата, която очаква от нея, по-малко, отколкото изгодата, очаквана от други видове дейност.
Удобно е да разграничим два вида полза, които човек получава (илиочаква) от политическата дейност: пряко удовлетворение, извличано от самата дейност, и произтичащи облаги, получавани в резултат на дейността...
Човек е по-малко склонен да се включи в политиката, ако смята, че алтернативите, разкриващи се пред него, не се различават особено и поради това действията му са без значение. Така например хората, които казват, че им е все едно коя партия ще спечели президентските избори наесен, е далеч по-малко вероятно да гласуват на такива избори, отколкото хората, за които това е от голямо значение...
Човек е по-малко склонен да се включи в политиката, ако смята, че действията му са без значение, защото така или иначе няма да повлияят съществено на резултатите. Множество социологически проучвания са доказали наличието на пряка връзка между убеждението на хората, че действията им са от значение, и степента на политическо участие...
Човек е по-малко склонен да се включи в политиката, ако смята, че резултатът ще е сравнително благоприятен за него и безучастието му. Гражданин, който е убеден във важността на дадено политическо решение, все пак може и да не вземе участие в него, ако е уверен, че и без това решението ще е благоприятно за него. Както неувереността в собствената политическа ефикасност понижава участието, така и убедеността във всеобщата справедливост, легитимност, стабилност и безпристрастност на решенията в рамките на собствената политическа система може да породи чувството, че личното участие не е необходимо...
Човек е по-малко склонен да се включи в политиката, ако усеща, че познанията му са прекалено ограничени, за да може да действа ефективно. Във всяка страна има голям брой хора, които чувстват, че не разбират политиката много добре...
Накрая, колкото по-големи са препятствията по пътя му, толкова по - малко е склонен човек да се включи в политиката. Когато хората очакват значителни облаги от една дейност, те са готови да преодолеят големи препятствия и да заплатят висока цена, само и само да ги получат. Но когато смятат, че облагите ще са незначителни или несъществуващи, дори и най-малките препятствия са в състояние да ги възпрат.

За избора на подходяща политика

Изборът на политика предполага наличието както на нормативни критерии, така и на емпирични съждения. Защото, когато избирате дадена политика, вие се опитвате да се придвижите към някоя цел, която смятате за желана, и следователно сте принудени да правите преценки за възможните начини на постигането й и колко лесно или трудно ще бъде това.

Добрата политика е път към най-благоприятната ситуация, която можете да достигнете на цена, която според вас заслужава да се плати...

Изборът на определена политика, особено на важна политика, почти винаги е заобиколен от несигурност.

Ние често сме несигурни по отношение на фактите:
ако изберем X, как ли ще действа той, докато е на поста си?
Дали предпочитаната от мен политика е по-вероятнода се реализира от трета партия, отколкото от една от двете основни партии?
Дали за създаването на обществото, което желая, би допринесло повече едно нарастващо участие в политическия живот?
Ако е така, какво мога да направя, за да разширя участието?
Дали употребата на насилие за постигане на конкретни цели, които са от голямо значение за мен, ще увеличи шансовете за репресивна реакция?

Често пъти сме несигурни и по въпроси, отнасящи се до ценностите:
трябва ли да подкрепям предпочитания от мен засилен местен контрол, ако той пречи на постигането на една друга моя цел, расовата интеграция?
Дали насилието, което за мен е по принцип зло, не е понякога оправдано - както в Американската революция или Гражданската война?
Ако не е, дали просто не допускам насилие от страна на други?
И ако е така, при какви обстоятелства?
При какви условия, ако изобщо има такива, нетърпимостта към чуждото мнение би била оправдана в една демокрация?

Несигурността по тези въпроси - а има хиляди такива въпроси - сякаш е заложена в самата същност на политическия живот.

За политическите идеологии

Лидерите в една политическа система обикновено възприемат един набор от повече или по-малко постоянни доктрини, обединени в едно, които имат претенцията да обяснят и оправдаят тяхната ръководна позиция в системата. Наборът от доктрини от този вид често се нарича политическа идеология...

Една от причините лидерите да разработват идеология е очевидна: за да придадат легитимност на своята ръководна позиция, да превърнат своето политическо влияние в авторитет. Освен това много по-икономично е да се управлява с помощта на авторитет, отколкото чрез принуда.

Някои лидери, включително най-висши правителствени служители и техните помощници, обикновено възприемат идеология, която оправдава не само тяхното ръководно положение, но и самата политическа система. Тяхната идеология, следователно, е официална или господстваща идеология...

Лидерите не могат произволно да измислят и манипулират господстващата идеология, защото след като веднъж една политическа идеология е приета широко в дадена политическа система, лидерите също стават нейни пленници. Те рискуват да подронят собствената си легитимност, ако нарушат нейните норми.

Би било нереалистично обаче да смятаме, че господстващата идеология представлява единен, непротиворечив комплекс от убеждения, възприет от всички в политическата система.

На първо място степента, до която една определена идеология е фактически разработена и формулирана, варира извънредно много при различните системи.

На второ място никоя идеология не е напълно единна и последователна. Новите ситуации изискват ново обяснение и изтъкване на нови цели и по този начин в идеологията се промъкват нови, несвързани и дори разединени елементи. Освен това, известна двусмисленост понякога е преимущество, защото дава възможност за гъвкавост и промяна.

Трето, навярно господстващата идеология никога не се възприема по един и същи начин от всички членове на системата. Много от тях имат само зачатъчни познания за преобладаващата идеология, формулирана от лидерите; други в действителност изповядват - може би несъзнателно - най-различни лични възгледи, които противоречат на господстващата идеология.

Четвърто, господстващата идеология може да бъде отхвърляна. Някои членове на политическата система - комунисти или фашисти в една демократична страна, или демократи в една авторитарна страна - може да се придържат към противоположни идеологии. Тъй като хората имат различни цели, официалните лидери рядко управляват, без да си спечелят открита или скрита опозиция; малко системи могат да разчитат на безусловната поддръжка на всички свои членове.

Мегаполиси: Още от Дал, ако си купите книгата.

(В следващия брой ще ви предложим понятия за държавата, извлечени от глобалната мрежа.)